Малка група лечебни заведения отчита 34% от всички клинични пътеки през 2024 г., показва годишният доклад за здравето на българските граждани.
Разкриването на нови лечебни заведения и разширяването на дейностите по НРД 2023–2025 водят до ръст в броя на договорите за болнична помощ. Това става ясно от Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите в България за 2024 г., който вече е внесен за обсъждане в парламента.
Най-голям брой договорени клинични пътеки през годината има в София-град – 4 273, следвана от РЗОК Пловдив с 2 491. В дъното на класацията остават Видин и Перник, където са договорени съответно 192 и 184 клинични пътеки.
Две районни каси се открояват с ръст на отчетената дейност над 10% спрямо 2023 г. – Плевен и Бургас. В Плевен увеличението се дължи основно на договорени нови дейности в няколко болници, сред които МБАЛ ‘Сърце и мозък’, МБАЛ ‘Св. Панталеймон’ и УМБАЛ ‘Св. Марина’, след повишаване на нивото на компетентност и привличане на специалисти.
Подобна тенденция се наблюдава и в Бургас. МБАЛ ‘Бургасмед’ разширява дейността си със седем нови клинични пътеки, включително при акушеро-гинекологична помощ на трето ниво. В СМБАЛ ‘Сърце и мозък’ – Бургас са договорени три нови пътеки след промени в структурата и увеличаване на болничните легла.
На национално ниво най-много отчетени случаи има по клиничната пътека за физикална терапия и рехабилитация при заболявания на опорно-двигателния апарат – 146 068 случая, с ръст от 4,3% спрямо предходната година. Висок остава и делът на пътеките за рехабилитация при заболявания на периферната нервна система и при детска церебрална парализа.
Докладът отчита, че броят на лечебните заведения, работещи по физикална и рехабилитационна медицина, нараства, тъй като по тези пътеки досега се допускаше хоспитализация без ясна оценка на тежестта. Затова пътеките вече са разделени по степени на тежест и са въведени по-строги индикации за болнично лечение.
Особено внимание привлича фактът, че 20 лечебни заведения формират 34,1% от всички отчетени клинични пътеки през 2024 г. Най-голям ръст има МБАЛ ‘Сърце и мозък’ – Плевен с над 28%, следвана от МБАЛ ‘Света София’, УМБАЛ ‘Софиямед’ и УМБАЛ ‘Пълмед’, където увеличението е свързано с нови пътеки и по-високи нива на компетентност.
Втората по обем клинична пътека остава продължителното системно парентерално лечение на злокачествени солидни тумори. През 2024 г. по нея са отчетени 107 722 случая, което е увеличение с над 9% за година, подкрепено от повече договорени болници и по-висока цена на пътеката.
Данните са част от годишния анализ на болничната дейност и разпределението на публичните средства в здравеопазването, който очертава концентрация на клинични пътеки в големи и университетски болници.