5% от българите заявяват, че не са здравноосигурени. В същото време доверието към лекарите остава високо, но към институциите в системата – ниско.
Проучване на агенция ‘Тренд’, представено на форума ‘Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения’ на Българския лекарски съюз, очерта ясно разминаване между отношението към медицинските специалисти и оценката за управлението на системата. Изследването е проведено сред 1003 души в началото на февруари 2026 г. чрез стандартизирани интервюта ‘лице в лице’.
81% от анкетираните заявяват, че имат доверие на общопрактикуващите лекари, а 79% – на лекарите специалисти. Почти половината от респондентите имат доверие на държавните и общинските болници, както и на частните лечебни заведения. Картината се променя, когато става дума за институциите, които управляват системата. Едва 27% изразяват доверие към НЗОК и Министерството на здравеопазването.
Само 5% от гражданите признават, че не са здравноосигурени. По-малко от половината осигурени знаят върху какъв доход се изчисляват вноските им. Едва 18% имат допълнително здравно осигуряване, а 6% не могат да посочат дали разполагат с такова.
Критичната оценка се откроява най-силно при въпроса за обхвата на дейностите, финансирани от НЗОК. Близо две трети от анкетираните смятат, че пакетът не отговаря на реалните им нужди. Най-често хората посочват образната диагностика, профилактичните прегледи, лабораторните изследвания и терапии, които остават извън публичното финансиране.
Финансовата тежест върху домакинствата също нараства. Делът на хората, които са доплащали за здравни услуги през последната година, се е увеличил от 23% през 2018 г. до 50% през 2026 г. През настоящата година 67% от доплащанията са за лекарства, а 57% – за преглед при личен лекар или специалист.
Гражданите поставят на първо място корупционните практики като основен проблем в здравеопазването. Следват недостигът на медицински специалисти, слабостите в управлението на лечебните заведения, недостатъчният контрол върху качеството и неравномерният достъп в различните региони.
80% от анкетираните подкрепят въвеждането на задължително продължаващо обучение за лекарите. Според тях подобна мярка ще повиши качеството на медицинската помощ и ще засили доверието в системата.
Сравнението с изследване от 2018 г. показва, че делът на неосигурените е намалял от 9% на 5%. В същото време информираността за размера на осигурителния доход остава ниска – около 55% не знаят върху каква сума се осигуряват. Оценката за пакета на НЗОК се е влошила, а усещането за финансова тежест е нараснало. Данните очертават стабилна система по формални показатели, но с нарастващо доплащане и засилено обществено недоволство от нейното управление.
Проучването е проведено в периода 3–10 февруари 2026 г. по поръчка на Българския лекарски съюз. Резултатите бяха представени на специализиран форум, посветен на обществените нагласи и политиките в здравеопазването.