Шест от всеки десет българи живеят с наднормено тегло или затлъстяване, а над 224 000 деца в училищна възраст са засегнати. Лекарите предупреждават, че това е хронично заболяване с висок риск от диабет, сърдечно-съдови болести и рак.
България заема шесто място в Европа по разпространение на затлъстяване при възрастните и пето при децата. Данните от Европейския регионален доклад за затлъстяването 2022 г. очертават устойчива тенденция към нарастване на проблема.
Национално представително проучване от 2024 г. показва, че 25% от българите са със затлъстяване I степен, 9% – II степен, а 2% – III степен. Контролът върху теглото остава сериозно предизвикателство. 83% от анкетираните са правили опит да отслабнат, а 42% са опитвали повече от четири пъти.
Най-често хората разчитат на хранителен режим – шест от десет посочват диета като основен подход. Четирима от десет са увеличили физическата активност. Близо една четвърт са използвали продукти за отслабване без лекарско предписание. Едва 5% са приемали медикамент, предназначен конкретно за лечение на наднормено тегло.
86% от участниците определят наднорменото тегло като едновременно медицински и естетичен проблем. ‘Тази двойна перспектива измества разговора от лечението към осъждането и пречи на навременната диагноза и терапия’, коментира доц. д-р Явор Асьов, ендокринолог в УМБАЛ ‘Александровска’.
По думите му затлъстяването е резултат от взаимодействие между генетични фактори, среда и съпътстващи заболявания. Описани са мутации в над 200 гена, които повишават риска от натрупване на тегло, а генетичната предразположеност може да обясни до 70% от риска.
Въпреки това едва около 40% от хората със затлъстяване имат поставена диагноза. Под 20% получават лечение с доказан ефект, а медикаментозна терапия се прилага при едва 1,3%. ‘Затлъстяването е първото, което виждаме, но последното, което лекуваме’, подчерта доц. Асьов. Той напомни, че заболяването е хронично, рецидивиращо и се свързва с над 200 придружаващи състояния, сред които диабет тип 2, сърдечно-съдови болести и онкологични заболявания.
Физическата активност остава важна част от терапията, но изисква индивидуален подход. При хора с наднормено тегло натоварването може да доведе до травми, прегряване и влошаване на съпътстващи заболявания. Затова специалистите препоръчват умерен старт, постепенно увеличаване на натоварването и координация с лекуващия лекар.
Клиничните диетолози обръщат внимание и на ролята на ултрапреработените храни. Те са създадени така, че да стимулират прекомерна консумация и затрудняват контрола върху апетита. Подобен хранителен модел повишава риска не само от затлъстяване, но и от диабет тип 2, хипертония и сърдечно-съдови заболявания.
Данните бяха представени по повод 4 март – Световния ден на затлъстяването, на дискусия, организирана от Асоциация ‘Заедно’ в партньорство с Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, EASO Early Career Network и Асоциацията на студентите по медицина в България.