Близо три четвърти от клиничните пътеки у нас са под реалната си стойност. Това показва анализ на Експертния клуб за икономика и политика, представен от Българския лекарски съюз.
Анализът изчислява, че при обемите дейност от 2025 г. справедливата стойност на клиничните пътеки трябва да достигне 3,26 млрд. евро. Договореният бюджет обаче е 1,84 млрд. евро. Разликата очертава сериозен финансов дефицит в болничната помощ.
Най-голямо изоставане има при първите десет най-недофинансирани пътеки. Те обхващат нервни болести, хирургия, ортопедия и травматология, пневмология и фтизиатрия, лъчелечение, урология, акушерство и гинекология, неврохирургия, гастроентерология и кардиология.
Между 2021 и 2023 г. доплащането от страна на домакинствата е нараснало с около 2 процентни пункта. В същото време общата инфлация не отчита реално ръста на разходите в лечебните заведения. Цените на лекарствата, медицинските изделия, консумативите, апаратурата и труда се увеличават с темпове, които стандартните индекси не улавят.
Здравният икономист Аркади Шарков заяви, че секторът е изправен пред сериозен финансов недостиг. ‘Настоящият модел на финансиране не отразява реалните икономически условия. Необходими са спешни мерки за преизчисляване на цените на медицинските услуги и инвестиции в човешкия капитал’, каза той.
Дългосрочните прогнози показват допълнителен натиск върху системата. Очаква се коефициентът на възрастова зависимост да нарасне от 37% през 2024 г. до 66% през 2060 г. Застаряването на населението и навлизането на нови технологии изискват целенасочени инвестиции в обучение и задържане на медицински специалисти.
В извънболничната помощ също се отчита ръст на разходите. В едно лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ увеличението достига 13%. Зам.-председателят на БЛС д-р Валери Веселинов предупреди, че лечебните заведения не могат да компенсират напълно този натиск, което се отразява на качеството на дейността.
Недостигът на средства засяга както първичната, така и болничната помощ. Деветдесет процента от анкетираните общопрактикуващи лекари отчитат двуцифрен ръст на общите си разходи през последната година. Над 60% посочват увеличение между 20% и 30%, съобщи председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.
‘Икономическият дефицит в българското здравеопазване е по-голям, отколкото предполагахме. Увеличаването на здравноосигурителната вноска е един от инструментите за корекция. Доплащането не може да намалее, ако вноската не се увеличи’, заяви той. По думите му има диалог за повишаване на потребителската такса, но засега липсва подкрепа.
Анализът на ЕКИП поставя въпроса за устойчивостта на модела на финансиране на здравната система на фона на инфлацията и застаряването на населението. Лекарската общност настоява за преизчисляване на цените на медицинските услуги и по-ясен механизъм за отчитане на реалните разходи в сектора.