Промени в Националния рамков договор за 2026–2028 г. може да увеличат административната тежест за неврологичните отделения и да затруднят бързата помощ при инсулт. За това предупредиха специалисти от Българското дружество по инсулт.
Невролозите виждат противоречия между отделните клинични пътеки при изискванията за образна диагностика и сроковете за тромболиза и ендоваскуларно лечение. Д-р Филип Алексиев посочи, че правилата не отчитат достатъчно възможностите за лечение на внимателно подбрани пациенти извън обичайните терапевтични срокове.
Специалистите оспорват и задължителното многократно измерване на кръвната захар при всички пациенти с инсулт, независимо дали имат диабет. При съмнение за нарушение на кръвната захар такова проследяване и сега влиза в медицинското поведение, но прилагането му при всеки пациент може да доведе до излишна свръхдиагностика и допълнителна работа.
Особено сериозни опасения буди отделната клинична пътека за транзиторна исхемична атака. Лекарите подчертаха, че при постъпване със симптоми на инсулт не бива да се чака, за да се установи дали неврологичният дефицит ще отзвучи. При исхемичния инсулт времето определя възможността за интравенозна тромболиза и при подходящи пациенти за механична тромбектомия.
„Времето е мозък“ е основният принцип при лечението на инсулт, напомни доц. Росен Калпачки. Той отбеляза, че изискване, което допуска изчакване на развитието на симптомите, противоречи на спешния подход. Притеснението на лекарите не е, че пациентите ще останат без помощ, а че впоследствие болниците може да понесат административни и финансови последици.
Дружеството критикува и предвиденото заплащане от 350 евро за пътеката при транзиторна исхемична атака. При тези пациенти често се налагат образни изследвания, търсене на причината за състоянието и планиране на вторична профилактика, а необходимият диагностичен ресурс може да е близък до този при исхемичен инсулт.
Друг проблем е прехвърлянето на пациенти между болници. Сегашният модел не улеснява достатъчно сътрудничеството между лечебни заведения с различни възможности, когато пациентът трябва бързо да достигне до център за високоспециализирана процедура. Това затруднява изграждането на национална мрежа за лечение на инсулт.
Като работещ пример лекарите посочиха взаимодействието между УМБАЛ „Софиямед“ и УМБАЛ „Св. Анна“. При започната тромболиза и показания за ендоваскуларно лечение екипите се свързват още по време на терапията, за да организират своевременен транспорт до ангиографската зала. Те обаче подчертаха, че личните контакти не могат да заместят организирана национална система.
В България се увеличава броят на болниците, които прилагат венозна тромболиза, и се развива ендоваскуларното лечение. Доц. Велина Гергелчева посочи, че страната все още изостава по брой тромболизи и механични тромбектомии, както и по равномерния достъп до качествена инсултна помощ. Сред необходимите мерки тя открои по-доброто насочване от спешната помощ, предварителното известяване на инсултните центрове и национален регистър на инсултите.
Лекарите обърнаха внимание и на дефицита на невроинтензивни грижи след острата фаза. Част от пациентите преживяват тежък инсулт, но се нуждаят от продължително интензивно лечение и специализирана помощ, която не е еднакво достъпна в страната. Проблемите продължават и след изписването от болница.
Предупреждението идва по време на пресконференция на Българското дружество по инсулт, посветена на промените в Националния рамков договор за медицинските дейности за периода 2026–2028 г. Специалистите настояват правилата да подкрепят бързата диагностика, лечението и прехвърлянето на пациенти към подходящи центрове.
MedReport.bg — директно на телефона ви