Антимикробната резистентност в България остава сред най-високите в Европейския съюз. Експерти свързват тенденцията най-вече с нерационалната употреба на антибиотици и настояват за по-ефективен контрол на вътреболничните инфекции.
Резистентността на Klebsiella pneumoniae към карбапенеми е достигнала 69% през 2025 г., съобщи доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към НЦЗПБ. Така България заема първо място в ЕС по този показател.
Продължително висока остава и резистентността на Acinetobacter baumannii към карбапенеми. Тя достига 92%, като по-високи стойности се отчитат само в Гърция и Хърватска – около 95%.
Нараства резистентността и при Streptococcus pneumoniae. За последните пет години делът на резистентните към еритромицин щамове се е увеличил от 17% на 41%, а към оксацилин – от 11% на 23%.
Основният проблем е структурата на антибиотичната употреба. Световната здравна организация препоръчва антибиотиците от групата Access да представляват 65% от всички предписвани антибиотици, тъй като са подходящи за широко приложение при чести инфекции. В България делът им е 22% в болничната и 42% в извънболничната помощ.
Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията оценява композитния индекс на антимикробната резистентност в България на 58,6%. Средната стойност за ЕС и Европейското икономическо пространство е 21,8%.
Експертите поставят въпрос и за реалното отчитане на инфекциите, свързани с медицинското обслужване. В интензивните отделения у нас се докладва разпространение от 3,7% при 7,1% средно за ЕС. Мария Лопез коментира, че по-ниската стойност вероятно показва недостатъчна диагностика, а не действително по-малко инфекции.
При коригиран показател от около 8% броят на пациентите с инфекции, свързани с медицинското обслужване, може да достигне приблизително 144 000 годишно. Точната регистрация е важна, защото тези инфекции са показател за качеството на грижите и дават възможност на болниците да насочат усилията си към конкретни слабости.
Участниците в националния форум в София посочиха необходимостта от приложими фармакотерапевтични ръководства, по-добро обучение на медицинските специалисти и по-силен надзор на инфекциите в лечебните заведения. Те препоръчват НЗОК да разшири реимбурсирането на антибиотици от групата Access, особено при децата, тъй като сегашният списък включва предимно медикаменти от групите Watch и Reserve, които не бива да се използват рутинно.
Форумът „Превенция и контрол на инфекциите и антимикробна резистентност в контекста на управлението на здравната система“ се организира от Българска асоциация „Единно здраве“ с институционалната подкрепа на Министерството на здравеопазването и НЦЗПБ. България вече има Национален план за борба с антимикробната резистентност за периода 2026–2029 г. и задължително електронно предписване на антибиотици.
MedReport.bg — директно на телефона ви