Глобален анализ на над 106 000 бактериални проби показва, че все повече инфекции при деца и юноши не се повлияват от обичайните антибиотици. Най-тежко остава положението в страните с ниски доходи, но рискът засяга всички региони.
Международен екип проследява антибиотичната резистентност при деца и юноши в 82 държави. Изследователите анализират бактериални проби, събирани между 2004 и 2022 г., за да оценят как се променя чувствителността към различни групи антибиотици.
Резултатите очертават трайно увеличение на резистентността в световен мащаб. Авторите предупреждават, че без решителни мерки тенденцията ще се задълбочи през следващото десетилетие.
До 2035 г. учените очакват значително повече резистентни щамове на опасни бактерии като Acinetobacter baumannii и Klebsiella. Особено тревожен е ръстът на устойчивостта към антибиотиците от групата „Уоч“, които лекарите използват при по-тежки и трудни за лечение инфекции.
Нараства и резистентността към медикаментите от групата „Резерв“ – антибиотиците от последна линия. Темпът при тях е по-бавен, но ограничаването на възможностите за лечение поставя децата с тежки бактериални инфекции в по-голям риск.
Антибиотичната резистентност е допринесла за смъртта на около 840 000 деца под петгодишна възраст през 2021 г. в световен мащаб. Ако настоящата посока се запази, този брой може да нарасне.
„Тези прогнози са предупредителни сценарии, а не неизбежен изход. Ако бъдат предприети сериозни мерки, тази тенденция може да бъде променена“, казва съавторът на проучването д-р Янхонг Джесика Ху от Института за детски изследвания „Мърдок“ в Австралия.
Най-високи нива и най-бързо нарастване на резистентността екипът отчита в страните с ниски доходи. Лошите санитарни условия и свободният достъп до антибиотици без рецепта допълнително улесняват разпространението на устойчиви бактерии.
В държавите с високи доходи има известен напредък при антибиотиците от групата „Аксес“, които обичайно са първи избор при бактериални инфекции. Програми за ограничаване на резистентни причинители, включително метицилин-резистентния Staphylococcus aureus, са намалили устойчивостта към тази група. Подобен ефект обаче не се вижда в страните с ограничени ресурси.
Авторите отбелязват, че събраните данни не представят еднакво добре всяка държава, тъй като идват от конкретни медицински центрове. Въпреки това анализът дава най-подробната досега глобална картина за проблема при децата и подчертава нуждата от по-добро наблюдение и разумна употреба на антибиотици.
Децата често остават извън отделното наблюдение на антибиотичната резистентност, защото данните им се обединяват с тези за възрастни. Авторите подчертават, че инфекциите и възможностите за лечение при децата се различават и изискват самостоятелна оценка.
MedReport.bg — директно на телефона ви