Бившият здравен министър Стойчо Кацаров е осъден да заплати 5 000 лева обезщетение на проф. Костадин Ангелов за клеветнически публични изявления. Решението е на Апелативния съд в София и е окончателно.
Апелативният съд в София постанови, че бившият министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров дължи 5 000 лева обезщетение на заместник-председателя на Народното събрание проф. Костадин Ангелов. Делото е за клевета, свързана с публични изявления на Кацаров, които съдът приема за неверни и уронващи доброто име на Ангелов.
Съдебното производство е приключило в края на миналата година, а мотивите на въззивната инстанция бяха оповестени публично от проф. Ангелов. В тях се посочва, че анализът на направените изявления създава внушение за извършено престъпление по служба от страна на ищеца, без това да отговаря на истината.
Според съда твърденията, че определено лечебно заведение е било доведено до финансова разруха поради некомпетентно управление от страна на Ангелов, представляват приписване на престъпно деяние. Магистратите подчертават, че публичното заявяване на подобни обвинения, когато те са неверни, има характер на клевета и води до накърняване на честта и достойнството на засегнатото лице.
В мотивите си съдът отбелязва, че изявленията на ответника са били направени публично и са достигнали до широк кръг хора. Това обстоятелство е отчетено като фактор за вредоносния им характер, тъй като подобни твърдения за престъпна дейност могат да подкопаят общественото доверие към лице, заемащо висока публична длъжност.
Апелативният състав приема, че е налице противоправно поведение, изразяващо се в разпространение на клеветнически твърдения. Поради това съдът уважава иска на проф. Ангелов, но определя по-нисък размер на обезщетението спрямо първоначалното решение на първата инстанция.
На първа инстанция съдът е уважил иска частично и е постановил д-р Кацаров да заплати 50 000 лева за причинени неимуществени вреди. При въззивното разглеждане обаче размерът на обезщетението е значително намален. Апелативният съд мотивира решението си с липсата на доказателства за трайно или съществено увреждане на обществения имидж на ищеца.
В съдебния акт се посочва, че въпреки свидетелствата за негативни реакции от страна на отделни граждани и колеги, не е установено дълготрайно отражение върху общественото положение и авторитета на проф. Ангелов. Напротив, в показанията е било заявено, че уважението към него не е намаляло, а част от свидетелите изобщо не са дали вяра на изнесените твърдения.
С оглед на тези обстоятелства съдът определя обезщетението в размер на 5 000 лева, което съответства приблизително на осем минимални работни заплати. Според магистратите този размер е справедлив и съразмерен на претърпените неимуществени вреди, без да се стига до неоправдано завишаване на отговорността.
Решението на Апелативния съд подлежи на публикуване в пълния си вид, като мотивите дават детайлна аргументация относно границите на допустимата публична критика и отговорността при разпространение на неверни обвинения. Съдът ясно подчертава, че свободата на изразяване не включва правото да се приписват престъпления без доказателства.
Случаят е показателен за съдебната практика по дела за клевета между публични фигури. Решението очертава границата между обществената критика и противоправното уронване на репутация, особено в контекста на политически и управленски спорове.