Обикновеният аспирин може да ограничи развитието и разпространението на някои онкологични заболявания. Най-голяма полза вероятно ще имат хората с висок генетичен риск.
Аспиринът е сред най-старите и най-широко използвани лекарства в света. Освен срещу болка, температура и възпаление, той може да има и място в превенцията на определени видове рак. Натрупаните през последните години данни вече водят до промени в препоръките в някои държави, особено за хора с наследствена предразположеност.
Особен интерес предизвикват пациентите със синдром на Линч – генетично състояние, което значително повишава риска от рак на дебелото черво. В зависимост от конкретната мутация между 10% и 80% от носителите развиват заболяването през живота си. Клинично проучване във Великобритания проследява дали ежедневният прием на аспирин може да намали този риск.
Един от участниците приема аспирин в продължение на десет години и до момента не е развил рак. Екипът, който ръководи изследването, отчита обнадеждаващи резултати и засилен интерес към подхода при хора с доказан висок риск.
Още през 70-те години експерименти с мишки показват, че аспиринът може да ограничи метастазирането – разпространението на туморни клетки в други органи. Десетилетия по-късно повторен анализ на големи масиви от данни при пациенти, приемали аспирин за сърдечно-съдова профилактика, установява по-ниска честота и по-рядко разпространение на някои видове рак.
Доказването на ефекта в общата популация остава трудно. Ракът се развива бавно и изисква дългогодишно проследяване на големи групи пациенти. Затова изследователите насочват усилията си към хора с повишен риск – носители на наследствени мутации или пациенти, които вече са имали онкологично заболяване.
Паралелно с потенциалните ползи лекарите напомнят и за рисковете. Аспиринът може да предизвика сериозни нежелани реакции, включително стомашно-чревни кръвоизливи. Поради това приемът му с цел профилактика на рак трябва да става само след лекарска преценка и индивидуална оценка на риска.
Историята на медикамента започва преди повече от четири хилядолетия с използването на върбова кора, богата на салицин. Съвременната ацетилсалицилова киселина се налага през XIX век, а през XX век намира широко приложение и в профилактиката на инфаркт и инсулт заради ефекта си върху тромбоцитната агрегация.
Днес вниманието отново се връща към добре познатото лекарство. Натрупаните доказателства очертават възможност аспиринът да стане част от стратегията за превенция при строго определени групи пациенти, но не и универсално решение за всички.
Синдромът на Линч е наследствено състояние, което увеличава риска от рак на дебелото черво и други злокачествени заболявания. Аспиринът съдържа ацетилсалицилова киселина и се използва широко като обезболяващо, противовъзпалително средство и за профилактика на сърдечно-съдови инциденти.