Новини

Без активен речник до 2 г. – без екрани

Без активен речник до 2 г. – без екрани

Ако до двегодишна възраст детето няма активен речник, времето пред екран трябва да се сведе до нула. Това съветва логопедът Димитрийка Илиева от Пловдив.

Екранното време при малките деца не бива да надхвърля 30 минути дневно. При липса на активна реч до 2-годишна възраст обаче екраните трябва да отпаднат напълно, посочва Илиева.

Тя се включва в кампанията ‘Логопед с добро сърце’, в рамките на която през март се провеждат безплатни консултации за речеви нарушения. В инициативата участват 88 специалисти от страната, сред които логопеди от Пловдив, Раковски, Пазарджик и Рудозем. Родителите могат да запишат час чрез контактите на сайта kauza.logopedia.bg.

По думите ѝ интересът към консултациите се дължи най-вече на търсенето на ранна превенция. Все повече родители искат да знаят дали артикулацията и езиковото развитие на детето вървят в правилната посока, дори когато затрудненията са леки.

В практиката си Илиева често среща деца на две и половина – три години без активна реч или с много ограничен речников запас. ‘До три години и половина детето трябва да бъде разбираемо за околните. Ако това не се случва, е добре да се потърси консултация’, казва тя.

Екранната зависимост има роля за по-късното проговаряне, но не е единствената причина. Преходите между различни етапи – от ясла към детска градина или от подготвителна група към първи клас – също могат да повлияят на детската психика и на речта.

Специалистката напомня, че всяко дете се развива индивидуално и не бива да се сравнява механично с връстниците си. При билингвистична среда тя препоръчва първо да се стабилизира езикът на страната, в която детето живее, а вторият да се въведе по-късно. ‘Детският мозък има голям капацитет, но и висока чувствителност’, подчертава Илиева.

Сред сигналите за консултация тя посочва неясна артикулация, ограничен речников запас и липса на социално взаимодействие. Логопедите не поставят медицински диагнози, но могат да насочат семейството към подходяща подкрепа. По наблюденията ѝ почти всяко пето дете има нужда от логопедична помощ.

Обследването продължава около 40 минути и протича под формата на игра, за да не се стресира детето. Консултациите могат да се провеждат и онлайн. При проблеми с произношението причината невинаги е само фонетична – възможни са дефицити в слуховото възприятие, неправилна позиция на езика или особености в зъбния статус. Илиева съветва родителите да общуват активно с децата си, да използват книги, игри и интерактивни карти за стимулиране на речта.


Кампанията ‘Логопед с добро сърце’ предоставя безплатни консултации за речеви нарушения през март с участието на 88 специалисти от страната.

Оставете коментар

Всички полета са задължителни.