Липсата на редовен бюджет и блокираният Национален рамков договор поставят лечебните заведения в сериозен финансов риск. Очаква се задълбочаване на болничните дефицити и ново натрупване на дългове.
Здравната система работи без приет бюджет за тази година, което блокира влизането в сила на новия Национален рамков договор. Така договорените по-високи цени на клиничните пътеки, клиничните и амбулаторните процедури, както и новите обеми дейност, остават на хартия. Болниците и извънболничната помощ продължават да работят при стари финансови параметри.
Тези параметри вече не отговарят на реалните разходи. Цените на медицинските консумативи, апаратурата и комуналните услуги нарастват, а заплатите в сектора също се увеличават. В редица лечебни заведения разходите са се повишили средно с 30–40% през 2025 г., което поставя управителите пред трудни решения.
Националната здравноосигурителна каса работи всеки месец с една дванадесета от бюджета за 2025 г. Това лишава партньорите ѝ от средствата, които са били планирани за 2026 г., и създава несигурност в разплащанията. В подобна среда доставчиците затягат търговските условия, защото губят доверие в платежоспособността на болниците.
Рискът е ясен – задълбочаване на дефицитите, нови задължения и дори фалити на лечебни заведения. По думите на здравния икономист Аркади Шарков тези проблеми неминуемо ще излязат на преден план, ако не се вземат спешни мерки.
Първата стъпка е приемането на редовен бюджет. След това държавата трябва да осигури допълнително финансиране. Една от възможностите е повишаване на здравната вноска, макар че това решение е трудно постижимо.
Друг вариант е държавните служители и полицаите да поемат сами здравните си осигуровки. Ако държавата реши да остане гарант за тези групи, тя трябва да покрива пълния размер на вноската. В момента тя я изчислява върху минималната работна заплата или минималната пенсия, което създава недостиг от около 800 млн. до 1 млрд. евро в бюджета на НЗОК.
Като допълнителни източници на средства се обсъждат отчисления от акцизи и облагане на напитки с високо съдържание на захар. Подобна мярка би донесла приходи за здравеопазването и би ограничила консумацията на продукти, които повишават риска от затлъстяване.
Що се отнася до лекарствата, цените нарастват основно при продуктите без рецепта. Инфлацията при тях за периода от декември 2021 г. до декември 2025 г. достига 27%. По-слабо е увеличението при лекарствата с рецепта, които не се покриват от Касата, а при реимбурсираните медикаменти ръстът е минимален.
Финансовото напрежение в системата се задълбочава на фона на растящи разходи и липса на приет държавен бюджет, което поставя под въпрос устойчивостта на болничната помощ през следващите месеци.