Директорите на държавни болници не определят сами възнагражденията си, а те се формират по законови правила. В същото време системата остава без бюджет и работи в условия на напрежение.
Председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов заяви, че възнагражденията на болничните директори се определят по Закона за публичните предприятия. Той подчерта, че размерът им зависи от конкретни критерии и не е въпрос на лично решение.
Повод за коментара му станаха оповестените от здравния министър Катя Ивкова данни за заплатите на ръководители на някои държавни болници.
„Болниците имат дългове, защото са недофинансирани, и директорските заплати по никакъв начин не могат да ги компенсират“, заяви д-р Брънзалов. Той припомни, че лечебните заведения се финансират основно чрез клинични пътеки, заплащани от НЗОК.
По думите му цените на клиничните пътеки не отразяват реално положения лекарски труд. „Никъде не е оценен лекарският труд“, посочи той и подчерта, че системата работи при хронично недофинансиране.
Д-р Брънзалов отбеляза, че една болница не бива да изразходва повече от 55–60% от бюджета си за заплати, ако иска да се развива устойчиво. Въпреки това има лечебни заведения, при които разходите за персонал достигат 100% от приходите.
БЛС настоява за въвеждане на реален превантивен контрол, който да ограничи отклоняването на средства. Организацията предлага пациентът да удостоверява присъствието си преди извършване на медицинската услуга.
Според председателя на съсловната организация публичното говорене за високи директорски възнаграждения и за източване на НЗОК от лекари и болници цели да оправдае по-нисък бюджет за сектора.
Той посочи, че диалогът с новото ръководство на Министерството на здравеопазването е конструктивен, но подчерта, че страната все още няма приет бюджет. „Чакаме бюджет, за да договорим глава „Цени и обеми“ и да подпишем Националния рамков договор, защото идва юли“, каза д-р Брънзалов. По думите му почти няма лечебно заведение без финансови затруднения, а напрежението в системата се засилва заради липсата на яснота.
В последните дни здравният министър огласи данни за възнагражденията на директори на държавни болници. Паралелно с това секторът очаква приемането на държавния бюджет, за да започнат преговорите по цените и обемите на медицинската помощ и подписването на Националния рамков договор.