Болниците работят при сериозен финансов натиск, а реалното недофинансиране води до риск от по-високи разходи за пациентите. Ако не се вземат мерки, делът на доплащането ще продължи да расте.
Болничната помощ е понесла реална ‘минус 83% инфлация’ спрямо 2021 г. Това означава, че при увеличени разходи и по-високи цени лечебните заведения получават значително по-малко средства за същата дейност. Така председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов коментира икономически анализ за състоянието на системата.
‘Трудно е да се говори за устойчиво развитие на здравеопазването. В момента много болници просто оцеляват’, заяви той.
Анализът сравнява цените на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с т.нар. справедлива стойност. Разликите са значителни. При нервните болести средно се заплащат 616 евро на пътека, докато изчислената реална цена достига 2416 евро. ‘Тези разлики са в пъти. Това е системен проблем, а не изключение’, подчерта д-р Брънзалов.
По думите му при тази ситуация натискът неизбежно се прехвърля върху пациентите. ‘Ако не се вземат мерки, процентът, който доплаща населението, ще расте’, предупреди той.
Според него първата стъпка е увеличение на дела от брутния вътрешен продукт, който България отделя за здравеопазване. Страната остава на едно от последните места в ЕС по този показател. В държави като Франция, Норвегия и Австрия делът е приблизително двойно по-висок.
Д-р Брънзалов даде пример с Австрия, където публичните средства за здравеопазване в абсолютна стойност са около 11 пъти повече, при сходна територия и население. ‘Австрийците не боледуват по-различно от българите’, отбеляза той. По думите му фактът, че в България се събират дарения за кувьози и линейки, показва мащаба на недостига.
Председателят на БЛС постави и въпроса за допълнителни източници на финансиране. Значителна част от населението не е здравноосигурена, но използва медицински услуги, което натоварва системата. Той посочи като възможност отделяне на процент от акцизите върху тютюневите изделия за здравеопазване – практика, която съществува в редица европейски държави.
Съсловната организация е предложила и мерки за по-строг контрол, както и въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение. ‘Ние не говорим само за пари, но системата е недофинансирана’, заяви д-р Брънзалов.
По думите му рискът от фалити е реален, особено за болници в региони с малка и застаряваща популация. ‘Ако една болница е необходима за даден регион, държавата трябва да я подкрепи. Хората навсякъде имат нужда от достъп до здравна грижа. В момента допълнителните средства не се покриват нито от държавата, нито от Касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите’, каза той.
Икономически анализ на здравната система отчита сериозно разминаване между реалните разходи на болниците и заплащането по клинични пътеки, което поставя под въпрос финансовата устойчивост на сектора.