Клиничната патология стои в основата на точната диагноза и избора на лечение, особено при онкологичните заболявания. Това подчертава д-р Явор Павлов от УМБАЛ „Бургасмед“.
„Без точна диагноза няма правилно лечение“ – това правило определя работата на патолозите, казва д-р Явор Павлов. Макар пациентите рядко да се срещат с тях, именно патологичното изследване често решава дали е необходима химиотерапия, по-щадящ подход или изобщо не се налага специфично лечение.
Д-р Павлов завършва медицина в Медицински университет – Варна през 2022 г. След това започва работа в Отделението по обща и клинична патология на УМБАЛ „Бургас“, а от 2023 г. специализира обща и клинична патология в МУ – Варна и УМБАЛ „Света Марина“. От 2025 г. е редовен докторант с дисертационна тема за високостепенните глиални тумори. През септември 2025 г. се присъединява към Отделението по клинична патология на УМБАЛ „Бургасмед“.
Интересът му към медицината се оформя още в детството под влиянието на близък човек, който му дава личен пример за професията. По-късно го привличат сложните диагностични случаи и работата на лекарите, които трябва да свържат множество клинични данни, за да стигнат до правилно заключение.
За избора на патологията решаващо се оказва мястото ѝ в лечебния процес. Патологът анализира тъканните проби и цитологичните материали, за да определи характера на заболяването. Тази оценка има пряко значение за терапевтичния план на хирурга, онколога и останалите специалисти.
Днес специалността разчита не само на класическата микроскопска оценка. В практиката навлизат дигитални скенери и системи с изкуствен интелект, които подпомагат откриването на туморни клетки. В УМБАЛ „Бургасмед“ извършват рутинни хистопатологични, специални хистохимични и високоспециализирани цитологични изследвания при доброкачествени и онкологични заболявания.
Сред най-интересните за д-р Павлов области са туморите на мозъка и злокачествените мекотъканни тумори. Тези заболявания поставят сериозни диагностични предизвикателства заради голямото разнообразие от клетъчни и тъканни типове. При мозъчните тумори особено значение има бързото и прецизно уточняване на диагнозата, тъй като те често протичат агресивно.
Молекулярно-патологичните и генетичните изследвания разширяват възможностите за по-точна класификация на туморите, посочва той. Макар част от тези методи все още да не са част от рутинната практика, развитието им дава възможност за по-добро планиране на лечението и за по-добро качество на живот при част от пациентите, включително в напреднал стадий на болестта.
Д-р Павлов поставя акцент и върху постоянния обмен на информация между патолога, хирурга, онколога и останалите клиницисти. При някои операции патологът участва още в хода на интервенцията чрез интраоперативно хистологично изследване, известно като „гефрир“. То помага на хирурга да прецени обема на операцията в реално време.
Първите му учители в специалността са проф. Цанева, доц. Дженков и доц. Калчев. От тях той научава, че професионалното развитие в патологията изисква постоянство, задълбочено четене и готовност за аргументиран диалог с лекарите от различни специалности.
Клиничната патология изследва клетки и тъкани, взети при биопсия, операция или други диагностични процедури. Резултатът от тези изследвания уточнява вида и разпространението на много заболявания и има ключова роля при избора на лечение, най-вече в онкологията.
MedReport.bg — директно на телефона ви