България поддържа европейско качество на здравеопазването с около три пъти по-ниско финансиране на човек спрямо средното в ЕС. Това заяви зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.
‘В България имаме добро здравеопазване на европейско ниво, което е изключително достъпно. Много наши сънародници, които живеят в Европа, се връщат тук, за да се лекуват. Проблемът е как постигаме това качество’, посочи д-р Иван Маджаров.
По думите му системата работи при сериозни финансови ограничения. Средно в Европа разходите за здравеопазване са около 3000 евро на човек годишно, докато в България са приблизително 1000 евро. ‘Говорим за милиарди, но те са три пъти по-малко от средствата, които се отделят в ЕС, и са недостатъчни’, подчерта той.
Здравноосигурителната вноска у нас е 8%, при средно над 10% в Европа. Според д-р Маджаров още при старта на реформата е било предвидено тя да достигне 12%, когато НЗОК започне да заплаща всички дейности. Той изрази съмнение, че сегашният размер на вноската може да покрие реалните потребности на пациентите.
Зам.-председателят на БЛС посочи, че в системата има регионални и структурни дисбаланси, които се поемат както от медицинските специалисти, така и от пациентите. Вместо да се признае, че финансирането не е на европейско ниво, дебатът често се води само в абсолютни числа, добави той.
По повод разликите в цените на лекарства за редки заболявания при деца д-р Маджаров обясни, че причината е в нормативната уредба. Съществува наредба, която допуска употребата на медикаменти без регистрация в Позитивния лекарствен списък. Това поставя ръководствата на болниците в уязвима позиция – или да приемат условията на доставчика, или да поемат риск от нарушение.
‘Възможността за злоупотреба е заложена в правилата. Няма как директор на болница да знае на каква цена се купува същото лекарство в друг град’, заяви той и допълни, че проблемът съществува от повече от 15 години без адекватна корекция.
БЛС настоява за по-строг контрол чрез електронно здравеопазване. Според д-р Маджаров всеки пациент трябва да разполага с електронна здравна карта и да потвърждава получената медицинска помощ в електронното си досие. Така ще се ограничи фиктивната дейност и ще се види реалният обем на потребностите.
Той обърна внимание и на липсата на ясно финансиране за продължаващо лечение след активната фаза. ‘Продължаващото лечение след активното в България изобщо не е застъпено и това трябва да се промени’, каза още д-р Маджаров.
Темата беше поставена във връзка с искането на медиците за 25% ръст на цените на всички дейности и с публичния дебат за цените на лекарства за редки заболявания при деца.