Кандидатът на „Прогресивна България“ за управител на НЗОК д-р Владимир Даскалов предложи по-строг контрол върху разходите, пълна дигитализация и постепенно преминаване към заплащане за качество. Той представи приоритетите си пред парламентарната комисия по здравеопазване.
Управлението на НЗОК изисква екипна работа, защото „болестта няма партийна принадлежност“, заяви д-р Владимир Даскалов пред депутатите. Той подчерта, че в здравеопазването няма място за самостоятелни решения без диалог със съсловните и пациентските организации.
Сред основните му предложения са разширяване на диагностичните възможности, модерно оборудване, комплексно лечение и по-добър достъп до медицинска помощ за хората в отдалечените населени места. Даскалов настоява част от процедурите с по-ниска сложност да преминат от болничната към извънболничната помощ, като НЗОК увеличи заплащането за амбулаторните процедури.
Кандидатът постави акцент върху профилактиката и ранното откриване на заболявания. Той посочи, че въпреки ежегодното увеличение на бюджета на касата, България остава с ниска средна продължителност на живота, висока предотвратима смъртност и сериозна тежест на сърдечно-съдовите заболявания. По думите му близо едно от три деца е с наднормено тегло, а системата често финансира усложненията вместо превенцията.
Даскалов открои и високото доплащане от пациентите, което по негови думи достига 39%. Той заяви, че ще се ръководи от икономичност, ефективност, прозрачност и устойчивост при разходването на публичните средства.
Преминаването от плащане за обем към заплащане за качество е сред водещите му идеи. Той предлага пилотно въвеждане на стандартизирани показатели за качество, съобразени с дейността на отделните лечебни заведения. Важна част от този подход е проследяването на резултата от лечението, а не само на извършената дейност.
Дигитализацията трябва да ограничи неправомерното отчитане и източването на средства, смята кандидатът. Той предлага всички рецепти да станат електронни, да се изгради електронна карта на аптеките и да се развие системата за проследяване и анализ на лекарствените продукти. Лекарите трябва да получават своевременна информация, когато даден медикамент липсва на пазара, посочи той.
Даскалов планира и пациентите да участват по-активно в контрола чрез приложението „еЗдраве“. Той заяви, че цифровите системи трябва да засичат опити за отчитане на фиктивни пациенти или за представяне на леки случаи като тежки. При такива нарушения НЗОК следва да блокира плащанията и да налага санкции.
Кандидатът предлага по-строги условия за договори с нови лечебни заведения и за финансиране на нови дейности. Според него всеки нов договор с НЗОК трябва да се основава на оценка дали съответната структура запълва реален дефицит в здравната система. Той постави въпроса за бизнес план, който да доказва нуждата от новата дейност или лечебно заведение.
Даскалов подкрепи централизирани търгове за скъпоструващи лекарства, генерична лекарствена политика, повече средства за общопрактикуващите лекари и програми за отказ от тютюнопушене. „Моята амбиция е да гарантирам, че зад всяко похарчено евро стои спасен човешки живот и справедливо възнаграден лекарски и сестрински труд“, каза той.
Парламентарната комисия по здравеопазване изслуша още кандидата на „Продължаваме промяната“ за управител на НЗОК Станимир Михайлов и номинирания от „Прогресивна България“ за подуправител Здравко Шушков. Михайлов също постави сред приоритетите си ограничаването на доплащането от пациентите, по-ефективните болнични разходи и по-силната извънболнична помощ.
MedReport.bg — директно на телефона ви