Гръбнакът е структура, която разказва историята на човека.
Това казва д-р Доника Везирска – специализант в Клиниката по неврохирургия на Военномедицинска академия (ВМА), която смята, че дори след години в прешлените могат да се „прочетат“ професия, навици, травми и начин на живот.
32-годишната лекарка е от онези специализанти, които са избрали едно от най-тежките направления в медицината още от първия си ден. Тя няма лекари в семейството, но знае, че мястото ѝ е в неврохирургията – заради предизвикателството, фината моторика, технологичната динамика и възможността да помагаш на пациенти, които често всички са отписали.
От доброволец и санитар – до операционната
Пътят ѝ е необичаен – започва като санитар в „Пирогов“, после преминава през обучение като операционна сестра, а днес вече е специализант. Работила е в големи болници у нас и в Европа, стажувала е в Белгия, Финландия и Франция, преминала е курсове на Европейската асоциация на неврохирурзите (EANS).
„Приемам се като човек, който сам си проправя пътя“, казва тя.
Във ВМА попада след момент на колебание дали да продължи кариерата си в чужбина. Но е привлечена от колегиалната атмосфера, възможността за работа и обучение, както и от обещанието: „Работата е тежка, но никой няма да те спира от операции.“
Неврохирургията днес: технологии, прецизност и иновации
Според д-р Везирска модерната неврохирургия се развива по две основни линии:
• Черепно-мозъчна хирургия
Все по-широко се прилагат ендоваскуларни методи – лечение през артерията, без отваряне на черепа. При аневризми се използват катетри и спирали, а при множество метастази – радиохирургия и прецизно лъчелечение, което позволява да се избегнат тежки операции и удължава живота на пациентите.
• Гръбначна хирургия
Миниинвазивните методи променят радикално лечението. „Преди хората лежаха в гипсово корито по година. Сега поставяме цимент в прешлена под рентген и след шест часа пациентът може да ходи,“ казва тя.
Тези техники заменят старите травматични методи и позволяват по-бързо възстановяване.
Гръбнакът: архив на живота
Гръбначните заболявания често са резултат от години неправилни навици.
„По един магнитен резонанс на гръбнака се вижда какъв е трудът на пациента – дали е тежък физически или седящ“, обяснява д-р Везирска.
Седящата работа, наднорменото тегло и липсата на движение са сред причините за:
• дискови хернии
• болки в гърба
• ускорено износване на прешлените
Понякога само отслабването може да избегне операция.
Травмите на прешлените, както и метастатичните заболявания – често при рак на гърдата, простатата или белия дроб – водят до тежки неврологични последствия, включително парализа.
Операцията днес – последствия след 20 години
Решенията в гръбначната хирургия са сложни и ефектът им може да се прояви след десетилетия.
„Операцията, която правиш днес, може да определи как ще изглежда гръбнакът след 20 години“, казва тя – затова прецизността е решаваща.
ВМА: европейско ниво у нас
Д-р Везирска е убедена, че въпреки трудностите, неврохирургията в България е достъпна и технологично развита. ВМА работи с модерно оборудване, а младите лекари имат реален достъп до операционната и обучение.
„Тук не съм роб, а равноправен партньор“, казва тя.
От февруари 2026 г. предстои 6-месечно обучение в престижна болница в Париж по програма на EANS. Има над 40 цитирания в специализираната литература.
Накъде гледа един млад неврохирург?
Мечтата ѝ е да се развива в краниалната хирургия – мозък и череп. Интересува се от ендоваскуларните техники, защото те отварят нови възможности за лечение без тежки операции.
За финал тя казва:
„Неврохирургията изисква да си гъвкав, да мислиш в пространството и да импровизираш, когато е нужно. Но най-важни са концентрацията и хладнокръвието. Една грешка може да струва човешки живот.“