Грип D и кучешкият коронавирус CCoV-HuPn-2018 са доказали, че преминават от животни към хора. Засега инфекциите са леки, но учените предупреждават за бъдещ риск.
Два сравнително нови респираторни вируса – грип D и кучешкият коронавирус CCoV-HuPn-2018 – вече инфектират хора, без да се прилагат системни тестове и проследяване. И двата патогена показват способност за междувидово предаване.
Данни в списание Emerging Infectious Diseases потвърждават случаи на заразяване от животни към хора. До момента инфекциите протичат леко или без симптоми. Основният въпрос остава дали вирусите ще придобият способност за ефективно предаване от човек на човек.
Грип D е установен през 2011 г. първо при свине, а по-късно при говеда и други животни. Проучвания в САЩ показват, че над 97% от фермерите в определени региони имат антитела срещу вируса. В Североизточен Китай 73% от изследваните лица също са имали безсимптомна инфекция.
Тези резултати означават, че значителен брой хора вероятно са се срещали с вируса, без да знаят. Лабораторни данни сочат, че грип D се размножава при температурата на човешката носоглътка, а имунният отговор срещу него е ограничен. Съществува риск от генетичен обмен с други грипни вируси и поява на нов хибриден щам.
Кучешкият коронавирус CCoV-HuPn-2018 представлява рекомбинантен вариант с генетични елементи от кучешки, котешки и свински коронавируси. За първи път го установяват при дете с пневмония в Малайзия през 2021 г., а впоследствие регистрират случаи и в други държави.
Анализ на архивни проби в щата Арканзас показва, че около 62% от изследваните имат антитела срещу същия вирусен вариант. Това подсказва, че той е циркулирал сред хората години преди официалното му разпознаване.
В болничните алгоритми липсват рутинни тестове за този патоген и част от пациентите остават с диагноза пневмония с неуточнен причинител. Това ограничава възможността за реална оценка на разпространението.
Световната здравна организация използва термина ‘Болест Х’ за непознат патоген с пандемичен потенциал. Грип D и CCoV-HuPn-2018 имат характеристики на възможни кандидати. Рискът не е в настоящата клинична картина, а в вероятността вирусите да претърпят мутации при продължителна циркулация.
Изследователите призовават за разработване на специфични PCR тестове, въвеждане на метагеномно секвениране и по-широко наблюдение чрез анализ на отпадъчни води. Целта е ранно откриване на нови инфекции и предотвратяване на масово разпространение.
И двата вируса засега причиняват леки или безсимптомни инфекции, но широкото им разпространение сред хора в контакт с животни поставя въпроси за бъдеща адаптация и по-ефективно предаване.