НЗОК няма да излезе от дефицит без ежегодно увеличение на бюджета с поне 10% и по-висока здравна вноска. Това заявиха здравните икономисти Аркади Шарков и Екатерина Иларионова при представяне на нов анализ за устойчивостта на системата.
Без ежегоден ръст от минимум 10% в бюджета на НЗОК касата ще продължи да трупа дефицити и ще работи в режим на постоянно кризисно управление. Това предупредиха Аркади Шарков и Екатерина Иларионова от Health Metrics при представянето на доклад за устойчивостта на здравноосигурителната система през 2026–2027 г.
Експертите предлагат здравната вноска да се увеличи от 8% на 10%, а работещите в публичния сектор да я плащат сами. По думите им това е една от ключовите мерки за стабилизиране на приходите в бюджета на НЗОК.
Анализът показва, че инфлацията в здравеопазването през 2026 г. е двойно по-висока от общата инфлация в страната спрямо предходната година. В същото време България остава сред най-бързо застаряващите държави в ЕС, а предотвратимата смъртност е сред най-високите.
НЗОК е изправена пред нарастващ демографски натиск и ограничена приходна база. Между 11 и 12% от населението не плаща здравни вноски. Разходите за здравеопазване растат всяка година и изпреварват приходите, без да се предприемат достатъчни компенсиращи мерки.
Делът на доплащането от пациентите у нас е повече от два пъти по-висок от средния за ЕС. За пет години разходите на домакинствата за здраве са се увеличили с 60%, а 36% от всички здравни разходи са директно от джоба на хората. Най-голям е делът на лекарствата – близо 77% от доплащането. Над 56% е доплащането за дентална помощ, а 45% – за извънболнична помощ. Най-нисък остава делът при болничното лечение.
За периода 2022–2025 г. отстъпките, които фармацевтичните компании връщат на НЗОК, са нараснали с близо 115%. Това поставя част от индустрията пред въпроса дали да запази определени медикаменти на българския пазар. Цените на лекарствата у нас се определят по най-ниската стойност сред 10 държави в ЕС.
Шарков изчисли, че скритият дефицит на касата достига близо 700 млн. евро. Около 500 млн. евро от тях се очаква да бъдат върнати от фармацевтичния сектор през тази година, а над 210 млн. евро са натрупани като неразплатена болнична дейност.
Като допълнителни мерки експертите предлагат целеви трансфери от акцизи върху вредни за здравето стоки, пропорционален ръст на лекарствените бюджети спрямо общия бюджет за здравноосигурителни плащания и активни действия за намаляване на броя на неосигурените лица.
Още през ноември 2025 г. екипът на Health Metrics настоя за повишаване на здравната вноска с аргумента, че това ще намали преките доплащания от пациентите и ще осигури по-устойчиво финансиране на системата. Подобна позиция изразява и Българският лекарски съюз.