Около 120 хиляди българи живеят със слухови нарушения, но възстановяването не свършва с операцията. Специалисти настояват за създаване на центрове за слухово-речева рехабилитация извън болничната среда.
Поставянето на кохлеарен имплант е само началото на дългия път към възстановяване на слуха, предупреди доц. Дончо Дончев, началник на Отделението по аудиология и отоневрология в Клиниката по УНГ болести на ВМА. ‘Отохирургичната намеса е само един етап от дългия процес по възстановяването на слуха’, обясни специалистът пред медиите.
Според неофициални данни в България около 120 хиляди души живеят с различна степен на слухови нарушения. За децата със слухови и речеви затруднения обаче възстановяването далеч не приключва с медицинската намеса. ‘Истинската работа започва след нея и изисква години целенасочена рехабилитация и подкрепа’, подчерта доц. Дончев.
Специалистът бе категоричен, че диагнозата ‘глухота’ не е присъда. Благодарение на напредъка в науката и технологиите възстановяването е възможно, но изисква правилен подход. ‘Имплантът възстановява нефункциониращата част на слуховата система, но мозъкът е този, който трябва да се научи да чува’, обясни той.
Проблемът според доц. Дончев е, че в България има ‘достатъчно млади, добре подготвени кадри за работа в слухово-речева рехабилитация, но трябва да им се намери място за работа’. Решението той вижда в изграждането на специализирани центрове с активното съдействие на родители и неправителствени организации.
Рехабилитацията трябва да се случва в среда, различна от болничната и съобразена с възрастта и развитието на децата. Доц. Дончев посочи добри примери от други страни в Източна Европа като Чехия, Унгария, Румъния, Хърватия и Сърбия. ‘Трябва да има условия, които да предразполагат и малките деца, и порасналите юноши’, обясни той.
Важно е да се разбере, че не всички деца са напълно глухи. ‘Някои имат остатъчен слух, който трябва да се развива’, допълни специалистът. Това прави необходимостта от индивидуален подход още по-важна.
Слухово-речевият рехабилитатор Таня Димитрова сподели мнението на доц. Дончев. Тя разкри, че вече има контакти със Столична община по въпроса за създаването на такива центрове. ‘Бяхме поканени от Комисията по здравна и социална политика към Столична община. Бяха ни предложени две пространства в поликлиники’, каза Димитрова.
Въпреки добрия тон и отношение от страна на общината, все още няма конкретен резултат. ‘За съжаление все още нямаме център за рехабилитация’, призна тя. Предложенията не са били приети, защото ‘философията е била драстично различна’.
‘Ние не искаме децата да продължават да бъдат пациенти. Искаме да бъдат в пространство, в което да усещат положителност и един хубав, плавен преход’, обясни Димитрова подхода, който специалистите отстояват. Тя подчерта, че усилията са насочени към това диалогът със Столична община да продължи.
Създаването на специализирани центрове за слухово-речева рехабилитация е ключово за пълноценното възстановяване на децата със слухови нарушения. Това би осигурило необходимата дългосрочна подкрепа извън болничната среда и би подобрило качеството на живот на хилядите български семейства, засегнати от този проблем.