Хиляди пациенти са били фиктивно хоспитализирани, докато са посещавали казина, като част от тях изобщо не знаят за престоя си в болница. Проблемът е симптом за сериозна липса на контрол в здравната система.
Скандалът с 22 000 случая на посещения в казина от хора, които официално са били хоспитализирани, разкрива дълбоки проблеми в българската здравна система. Данните, предоставени от Националната агенция за приходите, предизвикаха проверки от страна на НЗОК в цялата страна.
Адвокатът по медицинско право Мария Шаркова обясни пред NOVA NEWS, че част от засегнатите пациенти изобщо не знаят, че трябва да са в болница. ‘Все по-често пациенти ме търсят, след като при проверка установят, че са вписани дейности или дори хоспитализации, които никога не са се случвали’, заяви тя.
Друга част от фиктивните хоспитализации обаче се извършват със знанието и съгласието на пациентите. Причината за това е трудният достъп до навременно и адекватно извънболнично лечение, което принуждава хората да се съгласяват на формална хоспитализация, за да получат безплатни изследвания и прегледи по клинични пътеки.
По думите на адв. Шаркова, след извършването на необходимите процедури пациентите напускат лечебното заведение, но по документи остават хоспитализирани. Това създава възможност за злоупотреби и неправомерно отчитане на средства.
Председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите адв. Пламен Таушанов, който е и член на Надзорния съвет на НЗОК, определи изнесените данни като ‘върхът на айсберга’. Той обясни, че съществува практика за хоспитализиране на лица, които нямат представа за това, тъй като при реална хоспитализация е направено фотокопие на личната им карта.
‘Проблемът е в четящото устройство, което дава възможност за свръххоспитализации’, посочи адв. Таушанов. Според него българската здравна система се характеризира със свръххоспитализации, но в същото време страната е на първо място по заболеваемост и смъртност.
За първото полугодие на проверявания период потенциално неправомерно отчетените средства са под 5 милиона лева, но експертите подчертават, че проблемът е симптом за сериозна липса на контрол. ‘Това не са изолирани случаи, а системен дефект. Проблемът е в липсата на контрол на системата’, категоричен е адв. Таушанов.
За решаване на проблема експертите предлагат нормативни промени, включително регламентиране на отдалечеността между лечебни заведения и казина, както и по-тясна връзка между информационните системи на НЗОК и НАП.
Допълнителен проблем е ниската информираност на гражданите – едва около 200 хиляди души активно проверяват електронното си здравно досие. Това улеснява злоупотребите и забавя тяхното разкриване, предупреждават специалистите.
Този скандал показва необходимостта от спешни реформи в здравната система и по-строг контрол върху разходването на публични средства. Гражданите трябва да проверяват редовно електронните си здравни досиета, за да предотвратят злоупотреби с техните данни.