Производителите на иновативни лекарства настояват за по-предвидим бюджет и ограничение на отстъпките, които връщат на НЗОК. Те предлагат и намаляване на ДДС за медикаментите, покривани от касата.
Средствата за лекарства в бюджета на НЗОК не достигат, а недостигът се компенсира от пациентите и фармацевтичната индустрия. Това заявиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) във връзка с предстоящите бюджетни решения.
В неприетия бюджет на НЗОК за 2026 г. за лекарства и медицински изделия бяха заложени 1,3 млрд. евро – с 10% повече спрямо тази година. Разходите за медикаменти са втори по размер след болничната помощ. От асоциацията подчертаха, че системата има нужда от устойчив и предвидим модел на лекарствено осигуряване.
Всяка година лекарите изписват около 57 милиона опаковки лекарства, които се заплащат от касата. Това е приблизително една трета от всички медикаменти с рецепта, а останалите се плащат директно от пациентите. Лекарства по линия на НЗОК получават около 1,6 милиона здравноосигурени – основно хора с тежки и хронични заболявания.
Средната стойност на предписаното лечение по каса достига около 220 евро на човек годишно, но НЗОК реално покрива приблизително 150 евро. Разликата се компенсира чрез отстъпки и възстановявания от страна на компаниите. В държавите от ЕС публичните разходи за лекарства са около 500 евро на човек годишно.
Размерът на отстъпките расте всяка година и вече достига около 30% от стойността на медикаментите, заплащани от НЗОК. При част от новите терапии те са още по-високи. Според ARPharM този модел става икономически неустойчив и създава риск за навлизането на иновации.
В страната десетки нови терапии, одобрени в ЕС през последните години, все още не са достъпни. Те са предназначени за пациенти с редки, хронични и животозастрашаващи заболявания. ‘Гарантираният достъп до съвременно лечение изисква партньорство и баланс. Индустрията може да бъде част от решението, но не може да замести ролята на публичното финансиране’, заяви председателят на асоциацията Павел Колев.
Изпълнителният директор Деян Денев посочи, че 16,7% от сумата, която НЗОК плаща за лекарства, представлява ДДС. По думите му намаляване или премахване на данъка за медикаментите по каса би позволило със същия бюджет да се лекуват повече пациенти.
Производителите работят при едни от най-строгите ценови правила в Европа. Законът не позволява цената на производител да надвишава най-ниската за същия продукт в ЕС, а контролът е редовен. Комбинацията от ниски цени, нарастващи отстъпки и непредвидим бюджет обаче ограничава интереса за регистрация на нови терапии у нас.
ARPharM предлага две мерки – предвидим ръст на бюджета за лекарства, съобразен с нарастващите потребности, и разумен таван на отстъпките. Здравният икономист Аркади Шарков очерта и възможни източници на допълнителни приходи: намаляване на броя на неосигурените, целеви трансфери от акцизи, гарантиран ръст на здравноосигурителните плащания поне с 10% или увеличение на здравната вноска от 8% на 10%.
Дебатът се води на фона на неприетия бюджет на НЗОК за 2026 г. и растящите разходи за иновативни терапии и лечение на хронични заболявания.