Лекарства за диабет и затлъстяване от групата на GLP-1 агонистите показват неочаквана връзка с по-бавно развитие на някои онкологични заболявания. Данните идват от няколко големи наблюдателни анализа.
Най-широко използваните медикаменти за контрол на теглото и кръвната захар може да имат и противотуморен ефект. Четири нови изследвания установяват, че при пациенти, лекувани с GLP-1 агонисти като семаглутид и тирзепатид, туморите прогресират по-бавно, а общата преживяемост е по-висока.
Екип от Cleveland Clinic проследява над 10 000 пациенти с ранен стадий на рак, започнали терапия с GLP-1 след поставяне на диагнозата. Изследователите сравняват хода на заболяването с този при пациенти, лекувани с друг антидиабетен медикамент. При групата на GLP-1 по-рядко се развиват метастази.
При рак на белия дроб рискът от преминаване към напреднал стадий е 10% при пациентите на GLP-1 терапия срещу 22% в контролната група. Подобна разлика се отчита и при рак на гърдата – 10% срещу 20%. Значимо намаление има и при колоректален карцином и хепатоцелуларен карцином.
‘Като се има предвид, че милиони американци приемат GLP-1 лекарства, изключително важно е да изясним дали те имат противотуморен ефект’, казва д-р Марк Орланд от Cleveland Clinic. Той ще представи резултатите на годишната среща на Американското дружество по клинична онкология.
Друг анализ, обхванал над 137 000 жени с рак на гърдата, показва, че повече от 95% от пациентките, лекувани с GLP-1 медикаменти, са живи пет години след диагнозата. При жените без такава терапия петгодишната преживяемост е 89,5%.
Проучване сред близо 95 000 жени, преминали образни изследвания на гърдата, установява и приблизително 25% по-нисък риск от диагноза рак на гърдата при приемащите GLP-1, дори след отчитане на възраст, тегло и други рискови фактори.
Изследователите все още не могат да обяснят механизма. Една от хипотезите е, че редукцията на тегло и подобреният метаболитен контрол намаляват онкологичния риск. Друга възможност е пряк ефект, тъй като рецептори за GLP-1 се откриват върху някои туморни клетки.
Авторите подчертават, че всички анализи са ретроспективни и не доказват причинно-следствена връзка. Пациентите, които получават тези медикаменти, често имат по-добър достъп до здравни грижи и по-редовно проследяване. За категоричен извод са необходими рандомизирани клинични изпитвания.
GLP-1 агонистите са одобрени за лечение на диабет тип 2 и затлъстяване, както и за намаляване на сърдечносъдовия риск при определени групи пациенти. В момента се изследва потенциалът им и при други състояния. Данните за възможен противотуморен ефект отварят нова посока за бъдещи клинични проучвания.