Аналозите на GLP-1 понижават риска от инсулт, венозни тромбози и смърт при хора със затлъстяване и автоимунни заболявания. Това показва мащабен анализ на близо половин милион пациенти.
Лекарствата за редукция на теглото от групата на GLP-1 аналогите може да носят допълнителна съдова защита при една от най-рисковите групи пациенти – хората със затлъстяване и автоимунно заболяване. Нов анализ установява значително по-нисък риск от тромбоемболични усложнения и по-ниска обща смъртност при лекуваните с тези медикаменти.
Затлъстяването само по себе си увеличава вероятността от инсулт и инфаркт. Когато към него се добави автоимунно заболяване, рискът нараства още повече. Хроничното възпаление, характерно за тези болести, създава условия за образуване на тромби. Данни от предходни изследвания показват, че пациентите с автоимунни заболявания имат с 40% до 100% по-висок риск от тромбоемболични и сърдечно-съдови усложнения.
Настоящото проучване е публикувано в Journal of the American Heart Association. Изследователите анализират електронните здравни досиета на 484 467 души с автоимунно заболяване от мрежата OneFlorida+ за периода 2014–2024 г. След съпоставяне по основни показатели те сравняват 13 204 пациенти, които получават GLP-1 аналог, с равен брой нелекувани с този клас медикаменти. Средната възраст е 54,7 години, а близо три четвърти от участниците са жени.
При пациентите на GLP-1 терапия рискът от белодробна емболия е с 31% по-нисък. Венозният тромбоемболизъм намалява с 17%, а инсултът или преходната исхемична атака – с 21%. Общата смъртност е с 44% по-ниска. Наблюдава се и 21% по-малко посещения в спешно отделение.
При инфаркт на миокарда се отчита тенденция към намаляване, но без статистическа значимост. Не се установява съществена разлика по отношение на коронарната реваскуларизация и хоспитализациите.
Най-изразен ефект се наблюдава при пациентите с диабет тип 2. При хората без диабет намалението на риска от белодробна емболия и венозни тромбози е по-слабо и не достига статистическа значимост.
Данните не показват повишен сърдечно-съдов риск при терапията, а по-скоро насочват към възможен защитен ефект върху съдовата система. Авторите подчертават, че става дума за наблюдателен анализ и не може да се докаже причинно-следствена връзка. Възможни са остатъчни влияния от съпътстващи фактори и различия между отделните автоимунни заболявания.
Резултатите разширяват представата за потенциалните ползи от GLP-1 аналогите при пациенти с хронично възпаление и висок съдов риск. Решението за започване на такава терапия обаче изисква индивидуална преценка и проследяване от лекуващия лекар.
GLP-1 аналозите се използват за лечение на диабет тип 2 и затлъстяване. Те повлияват апетита и гликемичния контрол, а през последните години се обсъждат и възможните им сърдечно-съдови ефекти.