Едрите комари у нас не са носители на инфекции. Риск крият по-дребните тигрови комари, които хапят през деня.
Големите комари, които масово се срещат у нас, не пренасят инфекции. Те жилят основно след 18 часа и през нощта. Това обясни проф. Тодор Кантарджиев, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
По думите му внимание трябва да се обръща на тигровите комари. Те са по-дребни, летят ниско и хапят през деня, най-често по краката. Именно този вид създава по-голямо безпокойство през летните месеци.
Профилактиката започва от двора. Съдовете с вода за поливане трябва да се покриват, за да не могат комарите да снасят яйца в тях. Унищожаването на ларвите е най-ефективно, когато се извършва във водоеми, заблатени места и локви преди разлистването на дърветата. По-късното пръскане, когато популацията вече е нараснала, дава по-слаб резултат.
Топлото и влажно време създава добри условия и за кърлежите. След дъжд рискът в избуялите треви нараства значително. Затова родителите трябва да избягват места с неокосена растителност, когато извеждат децата си.
При ухапване от кърлеж не се поставя ваксина. Приема се антибиотик по лекарска преценка. Ако паразитът се отстрани в рамките на 12 до 24 часа, вероятността да предаде инфекция е минимална. Важно е кърлежът да се премахне правилно.
От началото на годината у нас са регистрирани 85 случая на лаймска болест. След преболедуване организмът изгражда траен имунен отговор с образуване на антитела.
В момента циркулират аденовируси и риновируси, които причиняват инфекции на горните дихателни пътища. Очаква се с повишаването на температурите тези инфекции да отшумят, а на тяхно място да зачестят ентеровирусите.
Проф. Тодор Кантарджиев е микробиолог и бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Темата за сезонните инфекции и контрола на векторите традиционно излиза на преден план в началото на лятото.