Мащабно изследване с над 421 000 участници не открива убедителна връзка между стреса и риска от онкологични заболявания. Данните поставят под съмнение широко разпространеното убеждение, че психичният дистрес сам по себе си причинява рак.
Международен екип учени анализира данни от 421 000 души, за да установи дали негативни психосоциални фактори като самота, невротизъм, преживяна загуба на близък човек и общо ниво на стрес влияят върху риска от развитие на рак.
Изследването не открива връзка между тези фактори и общата честота на онкологичните заболявания. Сходни резултати се наблюдават и при някои от най-разпространените тумори – рак на гърдата, простатата и дебелото черво.
Авторите не установяват и потвърдена зависимост при злокачествени заболявания, при които алкохолът е известен рисков фактор. Данните не подкрепят тезата, че психосоциалният стрес играе самостоятелна роля в канцерогенезата.
При рака на белия дроб първоначалният анализ отчита статистически значими връзки с отделни показатели – липса на социална подкрепа, отсъствие на партньор или преживяна загуба. След като изследователите включват утвърдени рискови фактори като тютюнопушене и фамилна обремененост, повечето от тези връзки отслабват значително.
Този резултат насочва към вероятно влияние на поведенчески фактори. Хората с по-високи нива на стрес по-често имат нездравословни навици, които сами по себе си повишават онкологичния риск.
Екипът заключава, че няма научна подкрепа за твърдението, че лошото психично здраве и стресът директно причиняват рак. Наблюдаваните слаби зависимости в отделни случаи по-скоро се обясняват с начина на живот, а не с психосоциалните фактори сами по себе си.
Проучването е публикувано в списание ‘Cancer’ и обхваща над 421 000 души. То изследва връзката между психосоциални фактори и риска от различни онкологични заболявания.