Семейните аптеки поемат първия удар при грипната вълна. Рязкото и концентрирано търсене на лекарства затруднява доставките и организацията на работа.
Семейните аптеки отново се оказват най-достъпната точка за контакт на пациентите със здравната система в разгара на грипната вълна. Натоварването е високо, а потокът от хора се засилва в определени часове, най-често след края на работния ден.
Константин Попов, секретар на Инициативния комитет от магистър-фармацевти и собственик на семейни аптеки в Ямбол, посочва, че не се наблюдават постоянни опашки, но има ясно изразени пикове. ‘Натоварването е високо и потокът от хора е интензивен. Семейните аптеки поемат първоначалния натиск, но това става все по-трудно при висока заболеваемост и липса на реална превенция’, заявява той.
Подобна е картината и в други региони. Пенка Минева, магистър-фармацевт от Пазарджик, отбелязва, че при рязко покачване на случаите аптеките се сблъскват с концентрирано търсене в кратък период. Пациентите търсят помощ, когато симптомите вече са изразени, което затруднява планирането на количествата и доставките.
По отношение на противогрипните и противовирусните продукти фармацевтите уточняват, че не става дума за траен недостиг. ‘Дори при налични доставки, внезапните пикове на търсене поставят аптеките под допълнителен натиск. Не говорим за системна липса, а за концентрирано търсене, което изпреварва логистичния ритъм’, обяснява Попов.
Най-честите оплаквания са висока температура, главоболие, болки в гърлото и кашлица. Консултацията в аптеката обикновено започва с препоръка за бърз тест, за да се уточни дали става дума за сезонен грип или друга вирусна инфекция. ‘Симптомите се припокриват и тестът е разумна първа стъпка преди самолечение’, допълва Попов.
При положителен резултат пациентите се насочват към личния лекар за назначаване на противовирусна терапия. При отрицателен резултат фармацевтите препоръчват симптоматично лечение и проследяване на състоянието.
От Инициативния комитет подчертават, че аптеките развиват и активна превантивна дейност чрез информационни кампании за ранно разпознаване на симптомите, навременно тестване и отговорно поведение. По думите на Аделина Любенова, председател на комитета, ситуацията се повтаря всяка година. ‘Говори се за превенция, когато епидемията вече е факт. Без предварителни насоки и без включване на аптеките като партньор, системата реагира постфактум’, посочва тя.
Фармацевтите напомнят, че чрез консултации и насочване към адекватна медицинска помощ аптеките облекчават натиска върху останалите звена на здравната система. За да бъде тази роля устойчива при бъдещи епидемии, е необходима по-добра координация и институционална подкрепа.
Грипните вълни традиционно водят до рязко увеличаване на търсенето на противогрипни и симптоматични медикаменти. Семейните аптеки често са първата точка за медицинска консултация, особено при по-леко протичане на заболяването.