Икономисти: орязването на директорските заплати е популизъм

Автор: Екип MedReport.bg

Ограничаването на основните заплати на директорите на държавни болници ще има ограничен финансов ефект и няма да засегне значителна част от общите им доходи. Икономисти призовават Министерството на здравеопазването да оценява управлението по финансовата дисциплина и качеството на лечението.

Намаляването на заплатите на директорите на държавни болници е отговор на силния обществен интерес, но не решава съществените проблеми в управлението на лечебните заведения. Това коментира икономистката Петя Георгиева от Института за пазарна икономика пред БНР.

Тя посочи, че ограничението ще засегне основната заплата, но няма непременно да намали общия доход на ръководителите в големите болници. Част от тях получават възнаграждения и от друга професионална дейност.

Очакваната годишна икономия е около 2 млн. евро. Георгиева определи тази сума като „капка в морето“ на фона на общите разходи за здравеопазване, макар средствата да останат в болниците.

Здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика също вижда в мярката ограничен ефект. Той я нарече „наносума“ спрямо средствата на НЗОК и Министерството на здравеопазването и я определи като популистка.

Шарков подчерта, че много болнични директори имат доходи не само като управители, но и като лекари, преподаватели или от други дейности. Той отбеляза и че ръководителите на частни болници в много случаи получават по-високи възнаграждения, включително заради разпределянето на дивидент.

Икономистът смята, че оценката за работата на директорите трябва да стъпва върху реални управленски показатели. „Тези действия не трябва да са с оглед на това да задоволим нуждите на тълпата, а с оглед на това как реално директорът извършва своята дейност, разплаща ли се навреме и каква е ефективността на лечението“, заяви той.

Шарков припомни, че държавните болници често поемат тежки и рискови случаи, което затруднява финансовото им управление. Затова наличието на задължения не бива да се разглежда извън профила и дейността на конкретното лечебно заведение.

От 34 държавни болници 12 имат просрочени задължения, а останалите работят без просрочия, посочи Георгиева. Тя постави въпроса как ръководителите да получават стимули, които да подобряват ефективността на болничните дружества и да ограничават натрупването на дългове.

Министерството на здравеопазването обяви ограничаване на основните заплати на директорите на държавни болници. Коментарите на икономистите поставят акцент върху по-широките критерии за управление: навременно разплащане, липса на просрочия и ефективност на лечението.