Екипът на Клиниката по УНГ болести в УМБАЛ ‘Царица Йоанна – ИСУЛ’ извърши четири операции за поставяне на кохлеарен имплант с роботизирана система. Технологията се прилага за първи път в България и Югоизточна Европа.
В рамките на една седмица в ИСУЛ работи роботизираната система OTODRIVE & OTOARM, предоставена от Университетската болница AKH във Виена с подкрепата на фирмата MED-EL. С нея лекарите поставиха четири кохлеарни импланта – на две деца и двама възрастни пациенти.
Операциите извършиха два екипа. Първият бе ръководен от доц. д-р Тодор Попов, началник на Катедрата по УНГ болести към МУ–София, а вторият – от доц. д-р Орлин Стоянов, началник на Второ УНГ отделение. Преди първата интервенция доц. Попов премина обучение във Виена.
Роботизираната ръка подпомага хирурга при въвеждането на електродния масив във вътрешното ухо. Системата осигурява изключително бавно и контролирано движение – със скорост 0,1 мм в секунда. ‘Системата успява да постави електрода в деликатните структури на вътрешното ухо със скорост 0,1 милиметра в секунда, което човешката ръка няма как да го направи чисто физически’, обясни доц. Попов. По този начин се намалява рискът от травма на чувствителните структури и се създават условия за по-добър слухов резултат.
При едното дете, на 2 години, глухотата е установена още в родилното отделение след неуспешен неонатален слухов скрининг. На 3-месечна възраст лекарите потвърждават пълна глухота. Първият имплант е поставен, когато детето е на една година, и вече дава резултат – то произнася първите си думи. Сега е имплантирано и другото ухо. ‘Целта е да има малка разлика между двете операции, за да се осъществи по-добро говорно развитие’, посочи проф. д-р Диана Попова, ръководител на Референтния център за кохлеарна имплантация и слухови нарушения към клиниката.
Второто дете е на 3 години с късно диагностицирана пълна глухота. Първоначално е направен опит със слухови апарати, но без достатъчен ефект. След първата имплантация детето реагира на тихи звуци и показва отлични резултати при слуховия контрол. Сега лекарите поставиха имплант и на другото ухо. ‘С втория имплант вярвам, че ще решим при него проблема окончателно’, допълни проф. Попова.
Сред възрастните пациенти е 46-годишен мъж с прогресивна загуба на слуха от тийнейджърска възраст след тежко заболяване. Дълги години той използва слухов апарат само на едното ухо и изпитва сериозни затруднения в комуникацията. ‘Слуховият имплант, който поставихме при него, се надявам да подобри чувствително качеството му на живот’, каза доц. Попов.
Роботизираната система помогна и на 56-годишна жена, загубила слуха си след лечение с гентамицин в младежка възраст. ‘Това са т.нар. ототоксични антибиотици, които преди години бяха широко използвани. За съжаление, те дават неприятен страничен ефект, който понякога води до загуба на слуха’, обясни доц. Стоянов.
Кохлеарната имплантация е утвърден метод за лечение на тежка до дълбока сензоневрална глухота, когато слуховите апарати не осигуряват достатъчен ефект. Прецизното въвеждане на електродния масив във вътрешното ухо е ключово за запазване на остатъчния слух и за оптимални слухово-речеви резултати.