Остаряването е естествен процес, който никой не може да избегне, но науката все по-ясно показва, че то не протича равномерно през целия човешки живот. Ново изследване, публикувано в научния журнал Cell, открива, че около 50-годишна възраст организмът преминава през рязка промяна, която ускорява стареенето на органи и тъкани.
„Каскада“ от промени около 50-годишна възраст
Според авторите, в периода между 45 и 55 години повечето органи преминават през т.нар. „молекулярен каскаден бурен процес“, при който протеиновите промени се увеличават значително. Това бележи критичен биологичен преход, който може да се окаже решаващ за цялостното здраве на човека.
Особено силно засегнат е аортата – нейната протеинова структура се променя драстично и оказва влияние върху циркулацията на сигнали за стареене в целия организъм.
Протеини и болести
Учените откриват, че 48 протеина, свързани с различни заболявания, нарастват с възрастта. Сред тях са фактори, които играят роля в развитието на:
- сърдечно-съдови заболявания,
- мастна дегенерация на черния дроб,
- фиброза на тъкани,
- тумори, свързани с черния дроб.
Това потвърждава тезата, че хроничните болести в напреднала възраст често са пряка проява на по-дълбокия процес на стареене на органите.
Създаването на „атлас на стареенето“
За да стигнат до тези изводи, учените анализират 516 проби от 13 различни вида тъкани, взети от донори на възраст между 14 и 68 години. Те успяват да изградят т.нар. „протеомен атлас на стареенето“, който показва как се променят белтъците в организма в продължение на пет десетилетия.
„Това е панорамна картина на процеса на стареене, която дава ключови ориентири за бъдещи интервенции“, коментира ръководителят на изследването д-р Гуанг-Хуей Лиу от Китайската академия на науките.
Значение за медицината
Кардиологът д-р Ченг-Хан Чен, който не е част от екипа, коментира, че резултатите дават ценна информация за биохимичните промени, които настъпват в организма, и могат да помогнат за разработване на терапии, насочени към различните етапи на живота.
Гериатърът д-р Маниша Парулекар допълва, че подобни изследвания могат да трансформират медицината – от реактивен модел, фокусиран върху лечението на болести, към проактивен, насочен към поддържане на здраве и качество на живот.
Какво следва
Експертите подчертават, че бъдещи проучвания трябва да обхванат по-широки демографски групи и да включат допълнително изследване на ключови органи като мозъка и бъбреците. Дългосрочни изследвания, проследяващи едни и същи хора през десетилетия, ще позволят да се разбере по-добре как генетичните и начинът на живот фактори влияят върху темпа на стареене.