Поставянето на камера в кабинет за гинекологични прегледи не може да се оправдае с цел защита на имущество. Видеонаблюдението в подобна среда нарушава принципите за защита на личните данни.
Случаят с изтеклите кадри от АГ кабинет в столичния квартал ‘Гео Милев’ постави остро въпроса за границите на видеонаблюдението в лечебните заведения. Записи на пациентки по време на гинекологични прегледи се появиха в порносайтове.
Д-р Венелин Иванов, който работи в кабинета, заяви пред БНТ, че камерата е била настроена да снима само извън работно време и при засечено движение. По думите му тя е инсталирана от лицензирана фирма и целта ѝ е била да пази наличната апаратура.
Адвокатът по медицинско право Вили Костадинова обаче е категорична, че видеонаблюдението представлява обработване на лични данни по смисъла на Общия регламент относно защитата на данните. Чрез него се събират и съхраняват изображения, а при някои системи и звук, което позволява идентифициране на физически лица.
Това налага спазване на всички принципи на регламента – законосъобразност, прозрачност и ограничаване на целите. Видеонаблюдение е допустимо само при ясно определена и легитимна цел, която не може да се постигне по друг начин.
‘Няма как да бъде оправдано поставянето на камера в кабинет, в който се извършва гинекологичен преглед, и то за да се защити имуществото и апаратурата’, подчерта адв. Костадинова.
Тя посочи, че при гинекологични прегледи пациентите имат повишено очакване за неприкосновеност. Подобно наблюдение създава висок риск от неправомерно обработване и разкриване на чувствителни данни.
Адвокатът съветва потърпевшите да подадат сигнал до Комисията за защита на личните данни. Институцията може да окаже съдействие при съмнения за злоупотреба с лични данни, какъвто е и настоящият случай.
Казусът предизвика обществена реакция заради изтичането на интимни кадри от медицинска среда. Случаят поставя въпроси за контрола върху видеонаблюдението в лечебни заведения и за отговорността при обработване на чувствителни здравни данни.