Д-р Владимир Даскалов и Станимир Михайлов представиха пред парламентарната комисия по здравеопазване идеи за по-строг контрол на средствата в НЗОК. И двамата поставят акцент върху извънболничната помощ, лекарствената политика и ограничаването на доплащането от пациентите.
Двама кандидати за управител на НЗОК – д-р Владимир Даскалов и Станимир Михайлов – изложиха програмите си пред парламентарната комисия по здравеопазване. Д-р Даскалов е номиниран от ПБ, а Михайлов – от ПП.
Д-р Даскалов призова за „честна диагноза“ на здравната система. Той посочи, че бюджетът на НЗОК нараства с около 10% годишно, но България продължава да изостава от средното за Европа по продължителност на живота. Той открои предотвратимата смъртност, високата честота на сърдечно-съдовите заболявания, наднорменото тегло при децата и личното доплащане, което достига 39%.
Кандидатът заяви, че НЗОК трябва да насочи повече средства към ранно откриване на заболяванията, вместо да плаща основно за лечение на усложнения. Като основни принципи той посочи икономичност, ефективност, прозрачност, устойчивост и дисциплина при управлението на средствата.
Сред предложенията му е ограничаване на повторните изследвания чрез НЗИС и приложението еЗдраве. Идеята е лекарите в болниците да имат достъп до резултати от вече извършени изследвания в извънболничната помощ, така че НЗОК да не заплаща ненужно дублирани процедури. Спестените средства могат да се насочат към иновативно лечение, посочи той.
Д-р Даскалов предлага още пилотно въвеждане на стандартизирани показатели за качество, съобразени с профила на лечебните заведения. Той иска пациентите да участват по-активно в контрола чрез еЗдраве, всички рецепти да се дигитализират и да се изгради дигитална карта на аптеките. В програмата му влиза и цялостно изграждане на СЕСПА, както и бърза информация за лекарите при липса на медикамент на пазара.
Ако бъде избран, д-р Даскалов ще работи за прехвърляне към извънболничната помощ на възможно най-много дейности, които не изискват болнично лечение. Той предлага преход от модела на клиничните пътеки към комплексна грижа за пациенти с няколко заболявания и заплащане, което отчита качеството, а не само обема на извършената дейност.
Станимир Михайлов, бивш управител и бивш председател на Надзорния съвет на НЗОК, също постави оптимизацията на болничните разходи сред основните си цели. Той предлага процедурите с по-ниска сложност да преминат от болничната към специализираната извънболнична помощ. Михайлов подкрепя и диференцирано заплащане на клиничните пътеки според тежестта на заболяването.
Той се обяви за обществени поръчки за лекарства във всички болници. До приключването на търговете медикаментите могат да се заплащат по среднопретеглена цена, която да служи като ориентир за НЗОК. По думите му този подход е довел до по-ниски разходи, докато при рамковите споразумения те са се увеличили.
Михайлов акцентира и върху събираемостта на дължимите суми по Механизма за предвидимост и устойчивост. В лекарствената политика той вижда възможност за по-висока реимбурсация на широко използвани терапии. Това би увеличило разходите на НЗОК в началото, но в по-дълъг срок може да намали нуждата от скъпи инвазивни процедури и хоспитализации, както и доплащането от пациентите.
Станимир Михайлов получи подкрепа и от организации извън парламентарните партии, сред които Синдикатът на административните служители „Подкрепа“ и Българската асоциация на зъботехниците. Те посочват като важни критерии професионалния опит, управленските качества, диалога и институционалната отговорност при избора на управител на НЗОК.
MedReport.bg — директно на телефона ви