Експерти обясняват връзката между проблемите с пунктуалността и синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност. Състоянието, известно като ‘времева слепота’, засяга способността за оценка на времето.
Алис Ловат, музикант и социален работник от Ливърпул, дълго време имаше проблеми с навременното явяване на работа и срещи с приятели. ‘Просто нямам този тикащ часовник в главата си’, споделя тя.
Чак когато на 22-годишна възраст й диагностицираха синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (ADHD), разбра че има име за това, което изпитва. Състоянието се нарича ‘времева слепота’ или ‘темпорална миопия’, термин въведен от невропсихолога Ръсел Баркли през 1997 година.
Времевата слепота се отнася до трудности в преценката колко време отнемат различни задачи или колко време е изминало. Тя отдавна се свързва с ADHD и в някои случаи с аутизма. Понятието наскоро придоби популярност в социалните мрежи, което породи дебати къде е границата между признато заболяване и поведение, което други възприемат като неорганизираност.
Експертите обясняват, че времевата слепота е свързана с изпълнителните функции във фронталните дялове на мозъка и е добре документирана характеристика на ADHD. ‘Всеки може да има проблеми със закъсняването, но при ADHD има функционално увреждане’, казва Стефани Саркис, психотерапевт и автор на книги за ADHD.
Саркис подчертава, че хроничното закъсняване засяга семейния и социалния живот, работата, управлението на финансите и всички области от живота. Ако постоянното закъсняване е ‘една звезда в съзвездието от симптоми’, то може да сочи към излечимо състояние. Изследвания показват, че стимулантните медикаменти, предписвани за ADHD симптоми като невнимание или неспокойствие, могат да помогнат и за намаляване на времевата слепота.
Джефри Мелцер, терапевт от САЩ, който работи с хора, борещи се с пунктуалността, обяснява че е важно да се разберат причините зад повтарящото се закъсняване. Някои хора избягват да пристигат рано, защото не обичат светските разговори, което често е свързано с тревожност. Други може да чувстват, че нямат контрол в живота си и използват закъсняването, за да възвърнат чувство за автономия.
Мелцер предлага използването на ‘карта за справяне’ – от едната страна се записва предизвикателство към основния страх, а от другата – напомняне за последиците от закъсняването. Например: ‘Присъствието на тази среща не означава, че губя свободата си’ от едната страна, и ‘Поредното закъсняване ще разстрои колегите ми’ от другата.
По-трудно за справяне е закъсняването, мотивирано от самонадеяност. Хората, които смятат че тяхното време е по-важно от това на другите, си дават разрешение да закъсняват, често заедно с други поведения, сигнализиращи чувство за превъзходство. Те могат да паркират на места за хора с увреждания или да правят грандиозни входове на събития.
Независимо от причината, Саркис подчертава че хората носят отговорност за това как поведението им засяга другите. Инструментите за помощ на хора с ADHD могат да бъдат полезни и за всеки, който се бори с времето. Тя препоръчва използването на смарт часовници или множество часовници за намаляване на разсейването от телефоните, разделянето на задачите на по-малки стъпки и избягването на претоварването с ангажименти.
Ловат е приела много от тези стратегии. Дава си много повече време, отколкото смята че се нуждае, използва приложения за блокиране на разсейването и води подробни списъци колко време отнемат всекидневните задачи. Това, което преди й се струваше 20-минутна сутрешна рутина, се оказа че отнема 45 минути. ‘Не работи 100% от времето, но като цяло съм много по-надеждна сега’, споделя тя.
Разбирането на връзката между ADHD и проблемите с времето е важно за правилната диагностика и лечение. Все повече възрастни откриват че имат недиагностициран ADHD, като хроничното закъсняване може да бъде един от ключовите индикатори за състоянието.