Експерти обясняват как нарушението на вниманието може да причини ‘слепота за времето’ – състояние, при което хората не могат правилно да преценят колко време им е необходимо за различни задачи.
Алис Ловат, музикант и социален работник от Ливърпул, често изпадаше в неприятности заради закъсняванията си. Чувстваше се неудобно, когато разочароваше приятели с неточността си, и постоянно се стресираше дали ще стигне навреме на училище.
‘Просто нямам този вътрешен часовник в главата си’, споделя тя. Едва когато на 22-годишна възраст й диагностицираха синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), разбра, че има име за това, което преживява.
Това състояние понякога се нарича ‘слепота за времето’, а през 1997 г. Ръсел Баркли, пенсиониран клиничен невропсихолог от Университета на Масачузетс, го нарече ‘темпорална миопия’. Слепотата за времето се отнася до проблеми с преценяването колко време отнемат задачите или колко време е изминало.
Състоянието отдавна се свързва с ADHD и в някои случаи с аутизъм. Напоследък концепцията придоби популярност в социалните мрежи, което породи дебати за това къде е границата между признато медицинско състояние и поведение, което другите възприемат като неорганизираност или дори грубост.
Експертите обясняват, че слепотата за времето е свързана с изпълнителните функции във фронталните дялове на мозъка и е добре документирана характеристика на ADHD. ‘Всеки може да има проблеми със закъсняване, но при ADHD има функционално увреждане’, казва Стефани Саркис, психотерапевт и автор на книгата ’10 прости решения за възрастни с ADHD’.
‘Това засяга семейния и социалния живот. Влияе на работата, управлението на парите, всички области от живота’, добавя тя. Саркис обяснява, че ако хроничното закъсняване е ‘една звезда в съзвездието от симптоми’, то може да сочи към лечимо състояние.
Въпреки това тя подчертава, че не всеки, който закъснява, има ADHD или автоматично извинение. Тя посочва изследвания, показващи, че стимулантните медикаменти, предписвани за симптоми на ADHD като невнимание или неспокойствие, могат също да помогнат за намаляване на слепотата за времето.
Джефри Мелцер, терапевт в САЩ, който работи с хора, борещи се с точността, казва, че е важно да се разберат причините зад повтарящото се закъсняване. Някои хора избягват да пристигат рано, защото не обичат светските разговори, което често е свързано с тревожност. Други може да чувстват, че нямат контрол в живота си, и използват закъсняването, за да възвърнат чувство за автономия.
‘Това е същата психологическа идея зад отмъстителната прокрастинация преди лягане’, казва той, имайки предвид стоенето будни до късно, за да си възвърнем личното време след натоварен ден.
Мелцер предлага използването на проста ‘карта за справяне’ – от едната страна да се предизвика основният страх, а от другата да се напомни за последствията от закъсняването. Например, от едната страна да се напише: ‘Присъствието на тази среща не означава, че губя свободата си’, а от другата: ‘Ако пак закъснея, ще разстроя колегите си’.
По-трудно за справяне е закъсняването, движено от чувство за превъзходство. Хората, които смятат, че тяхното време е по-важно от това на другите, може да си дават разрешение да закъсняват, често заедно с други поведения, сигнализиращи чувство за надменност.
Разбирането на връзката между ADHD и проблемите с времето може да помогне на хората да търсят подходящо лечение и да разработят ефективни стратегии за справяне. Това е особено важно предвид нарастващото разпознаване на ADHD при възрастни.