България има потенциал да развива здравен туризъм с фокус върху превенцията, но секторът остава слабо интегриран в здравната система. Необходими са научни доказателства и ясна сертификация на природните лечебни фактори.
Българският съюз по балнеология и СПА туризъм поставя като своя основна цел утвърждаването на страната като целогодишна дестинация за здравен туризъм, в която превенцията е реална практика. Това заяви изпълнителният директор на организацията Цветина Иванова по време на Петата национална конференция за здравен туризъм „Предизвикателства пред климатолечебните курорти“ в Пампорово.
По думите ѝ през последните 20 години съюзът последователно работи за включване на превенцията в държавната политика в здравеопазването и туризма. В момента се засилва сътрудничеството между институциите, бизнеса и академичните среди. Към Министерството на туризма вече функционира работна група за развитие на медицинския туризъм.
Темата на конференцията насочва вниманието към възможностите природните ресурси на страната да се използват като стратегически инструмент за подобряване на общественото здраве и за развитие на регионите. Европейските здравни системи са под сериозен натиск, а хроничните заболявания причиняват близо 90% от смъртните случаи и около 85% от инвалидизацията. „Тези тенденции налагат ясна промяна – от лечение към превенция“, подчерта Иванова.
Тя отбеляза, че европейските политики все по-ясно поставят акцент върху персонализираната превенция като по-ефективен и икономически устойчив подход. В този контекст климатолечението има своето място като достъпна и природосъобразна форма на профилактика.
Климатолечението повлиява благоприятно дихателната, сърдечно-съдовата и нервната система, подпомага възстановяването и укрепва имунната защита. Освен че подпомага лечението на редица заболявания, то изгражда и дългосрочна устойчивост на организма. Това го превръща в възможна алтернатива на част от скъпоструващите медицински интервенции.
България разполага със значителен природен ресурс – минерални води, лечебна кал и разнообразен лечебен климат. В миналото климатолечебните курорти са били част от здравната система. Според Иванова страната има шанс да възстанови тази роля.
Сред основните предизвикателства тя очерта недостатъчната интеграция на климатолечението в здравната система, липсата на достатъчно научни доказателства и необходимостта от сертифициране на природните лечебни фактори. Секторът има нужда и от инвестиции в инфраструктура, квалифицирани кадри и по-строга грижа за опазване на природната среда.
Петата национална конференция за здравен туризъм се проведе в курортен комплекс Пампорово с участието на представители на туристическия сектор, здравните среди и местната власт. Форумът е организиран от Община Чепеларе в партньорство с Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и „Пампорово“ АД.