Новини

Клинични и амбулаторни процедури: каква е разликата

Клинични и амбулаторни процедури: каква е разликата

Клиничните и амбулаторните процедури са два различни механизма за лечение, които НЗОК заплаща при определени условия. Те се различават по място на провеждане, продължителност и организация на грижата.

Клиничната процедура е болнична медицинска дейност за диагностика и лечение, която НЗОК покрива по реда на Националния рамков договор. Тя се прилага при състояния, които изискват специализирана апаратура и екип, но обикновено не налагат продължителен престой в лечебното заведение.

За разлика от клиничната пътека, клиничната процедура обхваща конкретна интервенция или терапия и приключва след изпълнение на дейността и оформяне на необходимата документация. Продължителността ѝ е до 24 часа.

Най-често клинични процедури се прилагат при бъбречни заболявания, когато се налага хемодиализа при остри състояния и осигуряване на временен съдов достъп. Те намират място и при пациенти с дихателна недостатъчност, които се нуждаят от апаратна вентилация, както и при част от терапевтичните схеми в онкологията, когато не се изисква болничен престой над едно денонощие.

За всяка клинична процедура пациентът или неговият законен представител подписва информирано съгласие. Здравноосигурените лица не заплащат стойността на процедурата. Всяка болница е длъжна да обяви на видно място процедурите, за които има договор с НЗОК, а пълният списък е публикуван на сайта на институцията.

Амбулаторната процедура се извършва без прием в стационар и без нощувка. Тя може да включва диагностични изследвания, манипулации или оперативни интервенции със или без анестезия. Изпълнява се както в болнични, така и в извънболнични условия.

Такива процедури се прилагат в хирургията, ортопедията, травматологията, пневмологията и онкологията. Примери са гастроскопия, колоноскопия и малки хирургични интервенции, след които пациентът се прибира у дома в същия ден.

Продължителността на амбулаторната процедура зависи от конкретния алгоритъм – от минимум два часа до приключване на всички предвидени манипулации. Една от най-често прилаганите е Амбулаторна процедура № 1.1 – хрониохемодиализа при пациенти в краен стадий на хронично бъбречно заболяване.

За провеждане на хрониохемодиализа е необходимо ‘Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури’ с бланка МЗ-НЗОК № 8. Направлението се издава веднъж месечно и в него се отбелязват всички проведени процедури с дата и час. Здравноосигурените пациенти не заплащат самата амбулаторна процедура, освен ако в алгоритъма не са предвидени медицински изделия или консумативи, които НЗОК не покрива.


Разясненията са част от информационната рубрика на НЗОК за здравноосигурени лица и целят да ориентират пациентите в разликите между двата вида процедури и начина на тяхното заплащане.

Оставете коментар

Всички полета са задължителни.