Американски учени откриха молекулярен профил в кръвта, който предсказва двугодишната преживяемост при хора над 70 години с висока точност. Новият подход надминава класически показатели като възраст и холестерол.
Екип от Медицинския факултет на университета ‘Дюк’ и Университета на Минесота установи, че специфични малки РНК молекули в кръвта са свързани с краткосрочната преживяемост при възрастни хора. Изследването е публикувано в списание Aging Cell.
Учените насочват вниманието си към т.нар. Piwi-взаимодействащи РНК (piRNA). Те принадлежат към групата на некодиращите РНК и участват в регулацията на клетъчни процеси. За разлика от по-добре познатите микроРНК, ролята на piRNA в кръвта остава слабо изяснена.
Изследователите анализират над 1200 кръвни проби от пациенти на възраст над 71 години. Те сравняват резултатите с национални регистри, за да проследят преживяемостта в рамките на следващите години.
С помощта на статистически модели екипът оценява 187 здравни показателя и 828 малки РНК молекули. Те идентифицират молекулярен подпис от шест piRNA, който предсказва преживяемостта в рамките на две години с точност близо 86%.
Хората с по-ниски нива на тези шест специфични piRNA имат по-голяма вероятност да преживеят следващите две години. По този показател новият модел се оказва по-информативен от традиционни фактори като възраст, нива на холестерол и физическа активност. В по-дългосрочен план обаче класическите рискови фактори запазват значението си.
‘Знаем много малко за piRNA в кръвта, но виждаме, че по-ниските нива на определени молекули се свързват с по-добра краткосрочна прогноза’, посочва проф. Вирджиния Байърс Краус. Тя допълва, че тези малки РНК действат като регулатори на процеси, свързани със стареенето, и вероятно отразяват вътрешен биологичен дисбаланс.
Според екипа един относително прост кръвен тест би могъл да помогне за по-точна оценка на риска при възрастни пациенти. Това би дало възможност лекарите да адаптират грижите и терапевтичните решения според индивидуалната прогноза.
В следващ етап учените ще проучат дали начинът на живот и определени терапии, включително медикаменти от групата на GLP-1, влияят върху нивата на piRNA. Целта е да се изясни доколко тези молекули могат да служат като надежден инструмент за прогнозиране на бъдещи здравословни проблеми.
Малките некодиращи РНК привличат засилен научен интерес през последните години заради ролята им в регулацията на гени и клетъчни процеси. Откриването на микроРНК получи Нобелова награда през 2024 г., а изследванията постепенно разширяват фокуса към други класове РНК, включително piRNA.