Министерството на здравеопазването започва актуализация на Националната здравна карта с възможност за електронизация. Целта е по-добро разпределение на болничните структури и контрол върху разкриването на нови дейности.
Още през тази година Министерството на здравеопазването ще пристъпи към актуализация на Националната здравна карта. Това обяви министърът на здравеопазването Катя Ивкова на първата си пресконференция. По думите ѝ документът трябва да отрази реалните потребности от медицинска помощ и да послужи като инструмент за реформа в болничния сектор.
Министърът посочи, че при коректна актуализация ще стане ясно, че в големите градове има структури с използваемост на леглата под 45%, докато в други региони липсват достатъчно медицински услуги. Това ще позволи на министерството да ограничи разкриването на нови болници и дейности, които дублират вече съществуващи. Очаква се и повече свобода за НЗОК при избора на лечебни заведения за договориране по ясни критерии.
Сред приоритетите на екипа са профилактиката и превенцията, майчиното и детското здраве, психичното здраве, кадровото обезпечаване и развитието на електронното здравеопазване. Министерството планира да въведе реални индикатори за качество и достъп до медицинска помощ. ‘Няма да обещаваме бързи резултати и лесни решения. Но ще работим за устойчивото развитие и надграждането на системата’, заяви Ивкова.
Към 31 март 2026 г. лечебните заведения с над 50% държавно участие имат задължения за над 426 млн. евро. От тях малко над 21 млн. евро са просрочени. Седемнадесет държавни болници обслужват и банкови кредити. ‘Не всяка болница с големи задължения е лошо управлявана’, подчерта министърът, но уточни, че бордовете ще носят отговорност след анализ на годишните финансови отчети.
В системата има и фактурирани, но неразплатени капиталови и текущи разходи за близо 12 млн. евро, както и обществени поръчки без осигурено финансиране за над 8,5 млн. евро без ДДС. По думите на Ивкова това не създава риск за пациентите или за националните програми, тъй като вече се търси необходимият ресурс.
Допълнителните средства, необходими за политики и дейности през 2026 г., надхвърлят 166 млн. евро. В тази сума влизат и над 9,2 млн. евро за обучение на специализанти по Наредба №1. В същото време съществува риск от загуба на над 56 млн. евро по европейски проекти. Министърът е разпоредил подробен анализ на всеки проект.
Проектът за Националната детска болница остава приоритет. Процедурата за проектиране и авторски надзор обаче е спряна заради жалба в Комисията за защита на конкуренцията.
Заместник-министър Петко Салчев съобщи, че министерството ще преразгледа лекарствената политика. Данните за големи разлики в цените на нерегистрирани скъпоструващи лекарства ще бъдат анализирани повторно. ‘Занапред няма да се предоставя необективизирана информация’, заяви той.
Министерството обмисля пилотно изследване за рак на маточната шийка и колоректален рак като вариант за изход от забавянето на националните онкологични скрининги. Част от тестовете вече са предплатени, а срокът им на годност изтича до няколко месеца.
Националната здравна карта определя потребностите от болнична и извънболнична помощ по региони и служи като основание за разкриване на нови лечебни заведения и дейности. Последните години документът не е актуализиран в съответствие с реалната демографска и здравна картина, което доведе до неравномерно разпределение на ресурси и структури.