„Хората, които работят на бюро, не са болни хора. Начинът им на живот предполага по-дълго време седене или стоене прав. Това може да доведе до претоварване на ставите, сухожилията и връзките, както и до хронична болка – без реално да има заболяване. По-скоро става дума за последици от неподходящ начин на живот.“ Това коментира пред БНТ доц. д-р Владимир Стефанов – началник на Клиниката по артроскопска травматология към Военномедицинската академия (ВМА).
Според него хората, страдащи от болки в гърба, кръста или ставите, често имат нужда от обучение, а не от лечение. „Целият опорно-двигателен апарат е създаден да се движи. Когато липсва движение, това само по себе си е рисков фактор“, категоричен е специалистът. Наред с обездвижването, ключов проблем е и наднорменото тегло, което допълнително натоварва ставите – особено носещите, като коленете и тазобедрените стави – и ускорява тяхното износване.
При децата също има сериозни рискове – основно свързани с неправилна стойка. Ако не се коригира навреме, тя може да доведе до гръбначни изкривявания и хронични оплаквания още в ранна възраст.
Но и спортът не е универсално решение, предупреждава доц. Стефанов. „Спортът за удоволствие също може да бъде травматичен. Част от нашите пациенти са хора, които спортуват от време на време, без да са подготвени физически за това.“ Той подчертава, че всеки трябва да подбира подходящата за себе си спортна активност – спрямо възраст, тегло, общо състояние и ниво на подготовка. Не по-малко важно е и загряването преди тренировка – то трябва да включва разтягане на мускули и сухожилия, за да се избегнат травми.
Съвременните препоръки сочат, че хората в зряла и напреднала възраст се нуждаят от поне 60 минути движение дневно, за да се постигне положителен здравословен ефект. Важно е обаче да се намери баланс – да има натоварване, но не и претоварване, защото прекомерното усилие може да има обратен ефект.
Заключението на специалиста е ясно: болките в ставите и мускулите не винаги са признак на заболяване. Често те са знак, че е време да променим ежедневните си навици – с повече движение, по-малко стоене и с мисъл за собственото ни тяло.