Българската здравна система губи медицински сестри и лични лекари, докато броят на фармацевтите и аптеките расте без ясен регламент. Това стана ясно по време на дискусия за нуждата от реформа и нов обществен договор в здравеопазването.
Областните болници поемат цялата спешност в съответните региони, но работят при сериозни финансови ограничения. Председателят на Сдружението на областните болници д-р Васислав Петров заяви, че лечебните заведения не могат да осигурят високи възнаграждения, когато финансирането от НЗОК не покрива разходите. Той предложи създаване на фонд, който да гарантира заплатите в областните болници. По думите му младите лекари трябва да обмислят специализация именно в тези структури, където могат да получат реални възможности за развитие.
Сериозен проблем остава дисбалансът между болничната и извънболничната помощ. Д-р Гергана Николова от Сдружението на общопрактикуващите лекари посочи, че броят на личните лекари намалява и вече е под 3800, като голяма част от тях са в пенсионна възраст. През 2000 г. те са били около 4300. Тя подчерта, че ограниченията пред общопрактикуващите лекари, включително невъзможността да назначават ядрено-магнитен резонанс, водят до излишни хоспитализации, които оскъпяват лечението и затрудняват пациентите.
Председателят на НСОПЛБ доц. Любомир Киров обърна внимание, че системата страда от недофинансиране заради високия брой здравнонеосигурени и непълните вноски, които държавата плаща за осигуряваните от нея групи. По думите му дори увеличение на здравната вноска няма да компенсира загубите от невнесени осигуровки. Той подчерта, че в труднодостъпните райони по-ефективно решение е транспортът на пациенти до амбулатории, а не разкриването на структури без кадрово обезпечение.
Най-тревожни са данните за медицинските сестри. Средната им възраст достига 57,8 години. До миналата година те са били 22 800, а към началото на февруари 2026 г. броят им спада до 21 830 и продължава да намалява. Председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Диана Георгиева предупреди, че професията става все по-непривлекателна за младите заради високата отговорност, денонощния труд и ниското заплащане. Много сестри работят на две или три места, за да достигнат доход над средния, което компрометира почивката и увеличава риска от прегаряне. В страната работят 3347 акушерки и около 1500 рентгенови лаборанти.
На този фон броят на фармацевтите се е удвоил за десет години. Над 7600 магистър-фармацевти членуват в Българския фармацевтичен съюз при под 4000 през 2015 г. Председателят на съюза Димитър Маринов заяви, че липсват географски и демографски критерии за разкриване на аптеки. По думите му аптеките се концентрират около големите медицински центрове, а новите факултети по фармация създават риск от свръхпредлагане на кадри.
Представители на лекарската общност поставиха и въпроса за обучението на специализантите. Калина Божилова от инициативния комитет ‘Бъдеще в България’ настоя за ясни критерии и минимална основна заплата за всички лекари в специализация. Доц. Антон Тонев от РЛК-Варна подчерта, че липсва обективен механизъм за прием, какъвто в други държави осигурява централизиран изпит.
В хода на дискусията стана ясно още, че пациентите в България доплащат значителна част от разходите за лекарства. Според изказванията проблемът се задълбочава от ниската употреба на генерични медикаменти.
Темата беше обсъдена по време на конференция, посветена на възстановяването на доверието в здравната система и необходимостта от структурни реформи.