Няма отпуснати кислородни концентратори от НЗОК

Близо две години след решението за реимбурсиране на домашни кислородни концентратори у нас няма нито един пациент, който да е получил устройство чрез НЗОК. Ограничен остава и достъпът до медицински храни за пълнолетни пациенти.

Въпреки че в края на октомври 2024 г. бяха публикувани критерии за отпускане на домашни кислородни концентратори, на практика устройства не са предоставени. Правилата предвиждат НЗОК да заплаща концентратори при шест диагнози, сред които муковисцидоза с белодробно проявление, първична белодробна хипертония, определени форми на хронична обструктивна белодробна болест и интерстициални белодробни болести с фиброза.

Извън този списък остават пациенти след инсулт, с множествена склероза, мускулни дистрофии, невродегенеративни и онкологични заболявания, които също развиват хронична дихателна недостатъчност. Според пациентски организации разривът между нормативната възможност и реалния достъп продължава.

Наталия Маева, председател на Българското общество на пациенти с пулмонална хипертония, заяви пред БНР: ‘Имаме разписани правила, но реално отпуснати концентратори няма. Намираме се в параграф 22 – правото съществува, но не може да се упражни.’ Тя посочи, че забавянето на обществената поръчка е сред основните причини. Процедурата беше обявена през лятото, отменена и впоследствие пусната отново.

Докато процедурите се движат, нуждаещите се разчитат на дарителски кампании. Закупуването на стационарен и мобилен концентратор струва между 4000 и 5000 евро. За много семейства това е непосилна сума. Възможен е и наем, но той не осигурява трайно решение.

Сериозни ограничения има и при медицинските храни. Към края на март 2025 г. в Националната здравноинформационна система 1089 души са регистрирани с индикация за медицинско хранене, но едва 47 са получили продукт чрез НЗОК.

През май 2024 г. Касата включи медицинските храни в обхвата на реимбурсиране. За пациентите над 18 години обаче въведе изискване храната да се покрива само ако те се хранят чрез гастростома. ‘Ако пациентът има запазен гълтателен рефлекс, но е тежко недохранен, той няма достъп до медицинска храна по Каса’, коментира д-р Антоанета Тончева от сдружение ‘Общност МОСТОВЕ’.

Част от тежко болните не могат да понесат хирургична интервенция за поставяне на гастростома заради висок риск. Така условието на практика изключва пациенти, които имат нужда от хранене като част от лечението си.

Цената също е сериозна бариера. Един флакон струва около 5–6 евро, като често са необходими по три на ден. За семейства с хронично болни това означава стотици левове месечен разход. Пациентски организации подготвят жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс с искане да отпадне изискването за задължителна гастростома при пълнолетни пациенти.

Домашната кислородотерапия и медицинското хранене са част от поддържащото лечение при пациенти с хронична дихателна недостатъчност, тежки белодробни, неврологични и онкологични заболявания. Навременният достъп до тях намалява риска от усложнения, хоспитализации и влошаване на общото състояние.