Японецът Шимон Сакагаучи и американците Мери Бранкоу и Фред Рамсдел бяха отличени с Нобеловата награда за медицина за 2025 г. за разгадаване на ключов механизъм, чрез който тялото ни се предпазва от автоимунни заболявания.
Имунната ни система е съвършен механизъм, който ежедневно се бори с хиляди микроби и вируси. Но какво я възпира да обърне оръжие срещу самите нас? Именно на този въпрос отговаря отличеното откритие – тримата учени доказват съществуването и ролята на т.нар. регулаторни Т-клетки – своеобразни „охранители“, които спират имунните клетки да атакуват собствените тъкани и органи.
„Техните открития са решаващи за разбирането на това как функционира имунната система и защо не всички развиваме сериозни автоимунни заболявания“, посочи проф. Оле Кемпе, председател на Нобеловия комитет, при обявяването на наградата в Стокхолм.
Пътят към откритието
Всичко започва още през 1995 г., когато проф. Шимон Сакагаучи от Университета в Осака установява, че в тимусната жлеза – органът, където Т-клетките съзряват – съществува специална подгрупа клетки, които имат потискаща функция. Те предотвратяват „приятелския огън“ – състояние, при което тялото напада собствените си клетки.
Години по-късно, в началото на 2000-те, американските учени Мери Бранкоу и Фред Рамсдел разкриват как определена мутация в гена Foxp3 води до загуба на тези регулаторни Т-клетки. Те работят върху експериментален модел с мишки, при които подобна мутация причинява тежки автоимунни реакции. Учените успяват да свържат същия ген с рядко, но фатално човешко заболяване – IPEX синдром, при което липсва регулация на имунната система.
През 2003 г. Сакагаучи доказва, че именно Foxp3 контролира развитието на регулаторните Т-клетки – така три отделни линии на изследване се срещат в едно съдбовно откритие, с огромен потенциал за медицина и лечение.
Надежда за милиони пациенти
Откритието дава тласък на нови възможности за лечение на автоимунни заболявания като лупус, множествена склероза и ревматоиден артрит. Но приложението му не спира дотук – учените виждат потенциал и за по-добри терапии при рак, както и за намаляване на отхвърлянето на трансплантирани органи.
Проф. Сакагаучи споделя, че е научил новината за наградата след конференция и бил „приятно изненадан“. „Вярвам, че това ще мотивира още повече изследователи да използват Т-регулаторните клетки в клиничната практика“, заяви той в телефонен разговор с Нобеловия комитет.
Учени с визия и постоянство
Докато Сакагаучи работи в академична среда в Япония, Мери Бранкоу днес е мениджър в Института по системна биология в Сиатъл, а Фред Рамсдел – съосновател на биотехнологичната компания Sonoma Biotherapeutics в Сан Франциско. Работата им е плод на десетилетия упорити изследвания, които са изисквали технологии, далеч по-примитивни от днешните. „През 90-те години разчитането на генома на мишка беше като търсене на игла в купа сено“, посочи още комитетът.
Награда с тежест
Тримата учени ще си разделят паричната стойност на наградата – 11 милиона шведски крони (около 1 милион долара). Според проф. Анет Долфин от University College London, тяхната работа е „поразителен пример как фундаменталните изследвания могат да променят живота на хората“.
Миналата година наградата за медицина беше присъдена на Виктор Амброс и Гари Рувкун за откритието на микроРНК, а през 2023 г. на Каталин Карико и Дрю Вайсман за mRNA ваксините, ключови в борбата срещу COVID-19.