Учени създадоха нов инструмент с изкуствен интелект (AI), който може да прогнозира риска от развитие на повече от 1000 медицински състояния – включително диабет, сърдечни удари и някои видове рак – повече от десет години преди официалната диагноза. Резултатите от изследването бяха публикувани в престижното списание Nature.
„Това е началото на нов начин да разбираме човешкото здраве и прогресията на заболяванията“, коментира проф. Мориц Герстунг, ръководител на екипа по AI в онкологията към Германския център за изследване на рака (DKFZ).
Как работи моделът
Системата е обучена с анонимизирани данни от 400 000 пациенти във Великобритания и тествана върху база от 1,9 милиона души в Дания. Алгоритъмът открива модели в предишни диагнози, тютюнопушене и други фактори, като взема предвид реда и времето на настъпване на събитията. Така може да прогнозира кои хора са изложени на по-висок риск от различни заболявания.
Изследователите подчертават, че прогнозите не означават задължително, че даден човек ще се разболее, а само че вероятността е по-голяма – подобно на метеорологична прогноза.
По-точен при някои болести
Инструментът е особено надежден при състояния с „постоянни модели на развитие“ като рак, диабет, инфаркт и сепсис. При по-трудно предвидими проблеми – психични заболявания, инфекциозни болести или усложнения при бременност – точността е по-ниска.
„Този модел показва, че AI може да се научи да разпознава нашите дългосрочни здравни модели и да ги използва за смислени прогнози“, коментира проф. Юън Бърни, временно ръководител на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL). Според него това е „голяма стъпка към по-персонализирани и превантивни подходи в медицината“.
Ограничения и бъдещи приложения
Засега инструментът не е готов за пряка употреба в лекарските кабинети. Той обаче вече помага на учените да разберат по-добре как се развиват болестите и как начинът на живот и медицинската история влияят върху здравните рискове.
Независими експерти предупреждават, че моделът е разработен с данни от Великобритания и Дания, което води до ограничения, свързани с възраст, етническа принадлежност и здравни различия. За по-широка приложимост ще са нужни допълнителни проучвания върху по-разнообразни групи.
В бъдеще инструментът може да се превърне в ценен помощник за лекарите, които ще могат по-рано да идентифицират пациенти с висок риск и да предложат навременни и индивидуализирани интервенции.