В УМБАЛ ‘Св. Анна’ – София извършиха първата в България минимално-инвазивна имплантация на биологичен аортен клапен кондюит с кожен разрез около 5 см. Интервенцията отвори нови възможности за лечение на пациенти с аортна патология, които не са подходящи за механична клапа.
Екипът на Клиниката по кардиохирургия към УМБАЛ ‘Св. Анна’ – София реализира първата у нас минимално-инвазивна имплантация на биологичния аортен клапен кондюит ‘Konect Resilia AVC’. Ръководител на екипа е началникът на клиниката проф. Васил Гегусков.
В кардиохирургията терминът ‘кондюит’ означава съдова протеза, която замества участък от аортата и съдържа изкуствена сърдечна клапа. При този модел биологичната клапа е фабрично прикрепена към съдовата протеза, като конструкцията следва анатомията на нормалния аортен корен.
Досега подобни комбинирани решения най-често включваха механични клапи. Биологичните варианти се оказаха трудно приложими заради сложния производствен процес и проблеми с дълготрайната устойчивост. Проектът ‘Konect Resilia’ стартира в САЩ през 2020 г. и съчетава тъкана съдова протеза с биологична клапа, която вече има доказана дългосрочна издръжливост.
Продуктът получи разрешение за употреба в Европа в края на 2025 г. В България все още не се реимбурсира от НЗОК, но може да бъде доставен срещу доплащане от пациента. Очакванията са включването му в реимбурсната програма да стане в рамките на няколко месеца.
Основните показания за този тип протеза включват аневризмално разширение на възходящата аорта и дисфункция на аортната клапа, когато пациентът има противопоказания за механична клапа или отказва доживотен прием на антикоагуланти. В тези случаи кондюитът се приема като предпочитан избор.
Операцията е част от класическата процедура Bentall–de Bono, която изисква пълно отстраняване на аневризматично променената аорта и изграждане на нова съдова конструкция с реимплантация на коронарните артерии. Това е интервенция с високи технически изисквания и необходимост от прецизно планиране.
В ‘Св. Анна’ за първи път в България показаха, че този кондюит позволява минимално-инвазивен достъп. Малкият разрез, бързото събуждане и ранната рехабилитация още на следващия ден са сред основните клинични предимства.
Проф. Гегусков подчертава, че изборът на протеза остава строго индивидуален. В клиниката се прилага ясен протокол – от образна диагностика и коронарография до детайлно обсъждане с пациента и близките му. Финалното решение се взема непосредствено преди операцията след цялостен анализ на всички рискове и ползи.
Минимално-инвазивните техники и биологичните клапни протези постепенно разширяват възможностите на съвременната кардиохирургия, особено при пациенти, за които доживотната антикоагулантна терапия не е приемлива.