За 25 години новите случаи на рак в Европейския съюз са се увеличили с 30%. Заболяването все по-често засяга и хора в по-млада възраст.
През 2024 г. в 27-те държави от ЕС всяка минута около петима души са получавали диагноза рак. Това означава 2,7 милиона нови случая за година – с една трета повече спрямо 2000 г. Прогнозите сочат нов ръст от 18% до 2040 г. в сравнение с 2022 г.
Тревожна е тенденцията при младите жени. За последните две десетилетия честотата на новите случаи в тази група е нараснала с 16%. Най-голям принос имат ракът на щитовидната жлеза, карциномът на гърдата, кожният меланом и колоректалният карцином.
Експертите отчитат няколко възможни обяснения. При рака на гърдата значение имат промените в репродуктивното поведение. По-високата откриваемост води до повече диагностицирани случаи на рак на щитовидната жлеза. При колоректалния карцином роля играят фактори в ранна възраст и хранителният режим.
По-ранната диагноза означава и по-дълъг период на лечение и проследяване. Това увеличава натиска върху здравните системи и влияе трайно върху качеството на живот и социално-икономическия статус на пациентите.
Забавянията в диагностиката и лечението продължават да струват човешки животи. Въпреки доказаната ефективност на организираните скринингови програми, обхватът им остава неравномерен между отделните държави и социални групи. Това води до късно откриване и пропуснати възможности за ранна терапия.
Между 15% и 40% от пациентите с колоректален карцином получават диагнозата след посещение в спешно отделение. Този път на диагностика се свързва със значително по-лоши резултати. Пациентите, оперирани по спешност, имат до седем пъти по-висок риск от смърт в рамките на 30 дни в сравнение с тези с планова операция.
Недостигът на медицински кадри и ограничените диагностични ресурси задълбочават проблема. Липсата на координация при насочването на пациенти затруднява достъпа, особено за уязвимите групи и хората в отдалечени райони.
Разходите за лечение и грижи при онкологични заболявания растат. До 2050 г. се очаква те да се увеличат с 59% на глава от населението. За да ограничат натиска, здравните системи трябва да оптимизират използването на ресурсите, да въведат технологични решения и да разширят ролята на извънболничната помощ.
Анализът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие очертава рака като водещо предизвикателство за общественото здраве в ЕС. Увеличението на случаите сред по-младите пациенти и неравният достъп до скрининг поставят допълнителни изисквания към здравните политики в следващите десетилетия.