България остава сред страните с относително добър достъп до детско здравеопазване в ЕС. Въпреки това част от децата не стигат до преглед или лечение, когато имат нужда.
През 2024 г. 3,2% от децата в Европейския съюз под 16-годишна възраст са останали с незадоволени медицински нужди. Делът намалява спрямо 2021 г., когато достига 3,6%.
При стоматологичните грижи картината остава по-неблагоприятна. В ЕС 4,1% от децата не са получили необходимия преглед или лечение, при 4,4% три години по-рано.
Разликите между отделните държави са значителни. Най-висок дял на деца без достатъчни медицински грижи се отчита във Финландия – 9,4%. Следват Франция с 5,7% и Ирландия с 5%.
В другия край на подреждането са Хърватия и Малта, където едва 0,1% от децата остават без необходима медицинска помощ. Кипър също е сред страните с ниски стойности – 0,6%.
В България 1,9% от децата не са получили нужните медицински грижи през 2024 г. Това поставя страната в средата на европейската класация – 12 държави имат по-добри показатели, а 14 се нареждат след нас.
При денталните грижи делът на българските деца с незадоволени нужди достига 2,2%. По този показател девет държави в ЕС се представят по-добре.
Най-сериозни затруднения при достъпа до стоматологична помощ за деца се наблюдават в Испания – 7,5%. Следват Финландия с 6,8% и Франция с 6,2%.
С най-нисък дял на деца без необходимите дентални грижи са Хърватия, Малта и Люксембург. Техните резултати остават под 1%, което ги поставя сред водещите в ЕС.
Данните дават обща картина за достъпа на децата в ЕС до медицинска и стоматологична помощ и позволяват сравнение между държавите. България се нарежда сред страните с по-скоро добри, но не водещи показатели.