Средно по 200 разновидности на лекарствени продукти напускат българския пазар всяка година, което води до реални затруднения за пациентите.
Ценовите регулации при лекарствата в дългосрочен план водят до дефицити, които не са изолирано явление само за България, а се наблюдават в цяла Европа. Това обясни здравният икономист Аркади Шарков в коментар за ситуацията с лекарствения пазар у нас.
По думите му проблемът се задълбочава от демографската криза, политическата нестабилност и липсата на дългосрочна финансова предвидимост. Отсъствието на бюджет за 2026 г. допълнително увеличава несигурността за производители и вносители.
Шарков посочи, че средно всяка година от българския пазар изчезват около 200 разновидности на лекарства. Само в рамките на една година 430 медикамента са напуснали страната, като най-засегнати са онкологичните терапии и лекарствата за лечение на астма. В резултат пациентите често са принудени да ги търсят в аптеки в други държави от ЕС.
В България, както и в останалите страни от съюза, действат два основни механизма за ценово регулиране – външно и вътрешно ценово рефериране. При външното цената на даден лекарствен продукт се сравнява с тази в 10 европейски държави, като най-ниската става референтна за нашия пазар.
Вътрешното ценово рефериране допълнително сваля цената, когато за дадена молекула съществува друг аналог – независимо дали е оригинален, генеричен или биоподобен продукт. Това, по думите на Шарков, често прави пазарната реализация икономически неатрактивна.
Още по-сложна е ситуацията при лекарствата за болнично лечение, където регулацията е значително по-строга. При възникнал дефицит се налага използването на различни механизми за внос, което неминуемо води до по-висока крайна цена.
Възможностите, които предоставя Наредба 10, макар и определяни като заобикалящи стандартния ред, реално помагат за преодоляване на част от дефицитите. Това обаче става за сметка на по-високи разходи, подчерта икономистът.
При лекарствата за домашно лечение, заплащани от НЗОК, пациентите често доплащат, особено при широко използвани терапии за сърдечносъдови и респираторни заболявания. При медикаментите с протокол разликата до регулаторния праг се поема от компаниите.
Шарков обърна внимание, че макар бюджетът за здравеопазване номинално да расте, реално средствата не достигат. Застаряващото население боледува по-често и по-тежко, което води до нарастващи разходи и поставя под въпрос устойчивостта на системата.
На европейско ниво се обсъждат стратегии за цените на лекарствата с цел защита на доставките и по-голяма предвидимост за пазара. У нас експертите настояват за регулаторни промени, които да улеснят навлизането на нови терапии и да ограничат риска от дефицити.