Прецизната медицина, имунотерапията и изкуственият интелект променят из основи лечението на онкологичните заболявания. Преживяемостта на пациентите нараства, но ранната диагноза остава решаваща.
Медицинската онкология навлиза в нов етап на развитие. Все по-често терапията се съобразява с геномния и молекулярния профил на конкретния тумор, а не само с неговата локализация. Анализът на ДНК, РНК и протеини позволява избор на най-подходящото лечение за отделния пациент.
Т.нар. ‘течна’ биопсия вече дава възможност за откриване на циркулираща туморна ДНК в кръвта. Методът установява специфични мутации и позволява проследяване на ефекта от терапията в реално време. Това улеснява навременната смяна на лечението при данни за прогресия.
Имуноонкологията също разширява възможностите. Инхибиторите на контролни точки на имунния отговор се прилагат все по-често самостоятелно или в комбинация с химиотерапия. Нови молекули усилват ефекта им. Данните показват и връзка между чревния микробиом и отговора към имунотерапията. Персонализираните противотуморни ваксини и клетъчните терапии постепенно намират място и при солидни тумори, а при част от хематологичните заболявания вече са стандарт.
Дигиталната онкология и изкуственият интелект подпомагат образната диагностика и анализа на данни. Тези технологии подобряват точността на оценката и подпомагат избора на терапия. В резултат преживяемостта на пациентите се удължава, а качеството на живот се подобрява.
Сред най-видимите успехи е лечението на рака на белия дроб. Таргетните терапии срещу конкретни генетични мутации промениха прогнозата при част от пациентите. Когато липсват такива изменения, имунотерапията значително увеличава петгодишната преживяемост.
При рака на гърдата геномните панели помагат да се прецени рискът и да се избегне ненужна химиотерапия. Нови хормонални средства, таргетни медикаменти и антитяло-лекарствени конюгати дават по-добър контрол върху заболяването, включително при агресивни подтипове. Все повече жени живеят дългосрочно с минимални странични ефекти.
Напредък има и при рака на простатата. Нови хормонални и таргетни агенти удължават преживяемостта. Специализиран ПЕТ скенер открива микрометастази още в ранен етап. В България предстои въвеждане на радиолигандна терапия, при която радиоактивно маркирани молекули атакуват селективно туморните клетки.
При колоректалния карцином лечението вече се определя според молекулярния профил. Пациентите с микросателитна нестабилност се повлияват особено добре от имунотерапия. ‘Течната’ биопсия подпомага проследяването на минималната остатъчна болест.
Въпреки напредъка България остава в средата на европейската класация по заболеваемост от рак – около 420–440 нови случая на 100 000 души годишно. По-ниските нива спрямо средните за ЕС вероятно отразяват непълен скрининг и късна диагноза. Затова ранното откриване и активната превенция остават ключови задачи пред здравната система и обществото.
Доц. Божил Робев е началник на Отделението по медицинска онкология в УМБАЛ ‘Св. Иван Рилски’ и преподавател по онкология. Професионалните му интереси са в областта на невроендокринните тумори, рака на белия дроб и генитоуринарните неоплазми.