Учени от Испания и техни международни партньори откриха, че протеин, произвеждан от бактерията Vibrio cholerae – причинител на холерата – може да предизвика програмирана смърт на ракови клетки. Това откритие отваря нови перспективи за разработване на противотуморни терапии, показва изследване, публикувано в списание Cell Death Discovery.
Протеинът, наречен HapA, е бил тестван върху туморни клетки от гърдата, дебелото черво и панкреаса. Резултатите показват, че той действа върху два специфични рецептора – PAR-1 и PAR-2, които се намират на повърхността на раковите клетки и обикновено са свързани с растежа на тумори, възпаления и кръвосъсирване.
За разлика от човешките ензими, HapA разгражда тези рецептори на различно място, като по този начин задейства апоптоза – процесът на програмирана клетъчна смърт.
„Това проучване демонстрира потенциала на бактериалните протеини като терапевтични средства срещу тумори“, заяви водещият изследовател Антонио Уртандо от Университета в Саламанка.
Само HapA води до загиване на туморните клетки
Екипът е провел контролирани експерименти с мутантни щамове на V. cholerae, които не произвеждат HapA, както и с други бактерии, генетично модифицирани да секретират само този протеин. Само в случаите, в които присъства HapA, се наблюдавало значително намаляване на жизнеспособността на туморните клетки.
Учените също така прилагат течност, съдържаща всички протеини, отделяни от бактерията, върху туморни клетъчни линии, за да проверят дали различните типове ракови клетки ще оцелеят и ще се размножават. И отново – именно HapA показва ясно токсично въздействие върху туморите.
Потенциал за насочена терапия с по-малко странични ефекти
Откритието има потенциал да даде тласък на нови подходи за лечение на рак, които използват уникалните свойства на патогените. Според изследователите, фактът че HapA действа чрез различен механизъм от човешките ензими, може да позволи по-прецизно и насочено повлияване на клетъчните сигнали, което ще намали риска от странични ефекти.
Следващи стъпки
Въпреки обещаващите резултати, предстои допълнително изследване на действието на HapA върху живи организми, както и разработване на безопасни методи за използването му в клинична практика.