Парамедиците искат спешна подготовка в рехабилитацията

Автор: Екип MedReport.bg

Съюзът на парамедиците в България предлага задължително практическо обучение по спешна помощ за екипите в болниците за рехабилитация. Организацията настоява и за единни изисквания за готовност и минимално оборудване.

Съюзът на парамедиците в България призовава Министерството на здравеопазването да въведе практическо обучение по спешна помощ за персонала в специализираните болници за рехабилитация. Идеята е екипите да могат да реагират адекватно до пристигането на спешен екип.

От организацията посочват, че в тези лечебни заведения се лекуват не само хора, които провеждат рехабилитационни процедури. Сред пациентите има хора след инсулт, съдови инциденти, операции и травми, както и пациенти със сърдечносъдови и други придружаващи заболявания.

„Пациентите в т.нар. санаториуми не просто „правят процедури“. Сред тях има хора след инсулти, съдови инциденти, операции и травми, със сърдечносъдови и други придружаващи заболявания. Персоналът трябва да може да реагира адекватно при внезапно влошаване“, заявява председателят на Съюза на парамедиците Ива Пехливанска, която работи като парамедик в специализирана болница за рехабилитация.

Пехливанска посочва, че през последните години такива болници все по-често търсят съдействие на телефон 112 за свои пациенти. Тя свързва необходимостта от по-добра подготовка и с новия стандарт по физикална и рехабилитационна медицина, приет през 2025 г.

Стандартът включва рехабилитация на пациенти с неврологични, кардиологични, белодробни, онкологични и други заболявания. Той отчита риска от усложнения, сред които тромбоемболии, флеботромбози, белодробни проблеми и влошаване на придружаващи болести.

Действащият стандарт по спешна медицина задължава всяко лечебно заведение за болнична помощ да предприеме необходимите действия при пациент в спешно състояние. До пристигането на екип от Центъра за спешна медицинска помощ болницата трябва да осигури максимално възможните грижи за поддържане на жизнените функции и стабилизиране на пациента. Това изискване важи и за специализираните болници за рехабилитация.

Съюзът предлага подготовката да включва базова животоподдържаща помощ, сърдечно-белодробна реанимация и работа с автоматичен външен дефибрилатор. Персоналът трябва да разпознава инсулт, инфаркт, алергичен шок, тежка хипогликемия и други животозастрашаващи състояния.

Организацията настоява за ясни алгоритми за действие до идването на спешния екип и за редовни практически упражнения чрез симулации. „Не е достатъчно да имаме човек с медицинска диплома в сградата. При спешно състояние трябва да има такъв, който знае какво да направи веднага, какво да не направи и как да организира екипа до пристигането на спешната помощ“, подчертава Пехливанска.

От съюза определят предложението като минимален практически стандарт за готовност, съобразен с профила на пациентите и с денонощната работа на тези лечебни заведения. Те искат здравното министерство да обсъди единни правила за обучение, готовност на персонала и минимално оборудване за първоначална реакция при спешен случай.

Новият стандарт по физикална и рехабилитационна медицина разширява обхвата на пациентите, които могат да получават рехабилитация, и отчита риска от сериозни усложнения. Това поставя въпроса за готовността на специализираните болници да окажат незабавна помощ при внезапно влошаване.